Сутринта станах отново с усмивка на лицето! Защо ли? Още си спомнях неговата усмихната физиономия, неговите целувки и ласките му, на които се радвах преди 2 години. Облякох най-готините си дрешки, които излъчваха неустоим сексапил, събудих моята приятелка и излязох ме на кафе. На обичайното място толкова близо до твоето любимо заведение. Теб те нямаше!! До голяма степен ми олекна, ако не те видя, няма да изпадна в познатата бездна. И точно когато се бях успокоил, че няма да ме зарадваш с присъствието си. Ти се появи, не беше се бръснал, наболата ти брада ми припомни последната ни нощ заедно, нежното и гаделичкане... Ти мина точно покрай мен. Изтръпнах цялата. Обля ме топла вълна, усетих топлите ти целувки по цялото ми тяло, усетих допира ти, усещах теб... но изведнъж всичко спря! Здравият разум победи. Нещо в мен крещеше: „Имаш прекрасен човек до себе си, готов да отиде накрая на света за теб, човек, който те обича, защо мислиш още за него, той пак ще те използва". Но аз не можех да сп ...