На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повече. И Търново е столица, ама стара, а това мухите го усещат,  дори надрусани. Особено надрусани! Пуснах радиото и надух газ към София. Разбрала, че съм зает с друго, освен да я трепя, тя кацна на предното стъкло, току пред очите ми. И к' во, питам, опитваш се да ме дразниш, а? В отговор тя избъждя нещо, може би "да" на мухейски. Ти си една нищо и никаква муха, мога да те смачкам по всяко време, но не ми се занимава да бърша стъклото! На вас, мухите, целият ви живот се свежда до едно петно, а накрая, вместо тамян - препарат за прозорци!
Тя обидено се премести на ароматизатора.
Да не мислиш, продължих аз, че в София нямаме лепящи ленти, мухозол с удължено действие , или че говната ни са по- вкусни? Говното навсякъде си е говно, а трепалкиге за мухи са по три за левче в китайския до блока.
Тя кацна върху мен, сигурно недочуваше. Продължих с психоатаката: на балкона гледам гълъби, един прилеп наобикаля всяка нощ и търси нещо за ядене...схващаш намека, нали? Ще се учудя, ако до утре сутрин не си в стомаха на пчелояда, който живее в хола ми. Той и мухи яде, нищо, че е пчелояд.
Усетих, че започна да се разколебава и се чуди дали да не хване някой ван в обратната посока, затова натиснах още: всичките ми хранителни продукти са в хладилника, плочките в кухнята са лепени с Демухин, а тоалетната ми е запушена и ходя да акам у комшията, така че ще умреш от глад! Имам вентилатор, който не духа, а смуче и ще те пасира на пюре, а по уредбата пускам само Криско.Имам котка, която по цял ден нищо не прави, освен да лапа мухи. Тези дни съобщиха, че в София имало чума по мухите - мрели като...мухи! Душът в банята вместо вода, пуска Райд, на големи струи...
Мухата вече я нямаше на ароматизатора. Нямаше я и в колата. Хвана ме яд, че не каза едно чао, все пак й отделих достатъчно време. Яд ме е и, че не разбрах кое точно я отказа, сега, ако влети друга, трябва да въртя всичко отначало, няма да имам сили! Затворих прозореца, за всеки случай, и плътни потоци пот потекоха по челото ми. Посегнах да го избърша и дочух звук като от смачкване на нещо дребно и летящо.А казват, че у нас нещата не се получавали с пот на челото! Погледнах дланта си, а в нея - живот, сведен до едно петно!
Докато пеех минорно парче в памет на доскорошната ми спътница, машинално посегнах към препарата за прозорци. На негово място имаше флакон Райд.