Мъж на три жени

  Прилича на латиноамерикански сериал, ама не е. Жива истина, обхванала в някакъв странен гърч приятелката ми Александрина, ведно с единородния й син и трите му жени или нещо подобно. Тя, Александрина е много свястна жена, живее според всички християнски парила, затова когато нещата около Радостин, синът де, взели да криволичат извън каноните и предписанията на християнството, Александрина се тръшна на леглото да боледува. Той, синът Радостин, снове между три жени, кара си кефа, а тя се тръшка. Бе, викам ù аз, какво е това вайкане, тръшкане и припадъци? Какви са тези пороища от сълзи, какви са тези пълни със сополи кърпи? Нерви си образуваш, болестите хлопат една подир друга на тялото ти, не реви, не се ядосвай… Така и правя терапията, ама да има кой да чуе!

  Ето всъщност каква е баналната според мен история, но тръшнала на легло скъпата ми приятелка Александрина, по баща Евдокиева. И по мъж Желязкова.

  Както вече уточнихме, под крилото й израсна един син, за чудо, приказ и подялба между женското племе.  Някога си Радостин свил щастливо семейно гнездо с една мома от Каспичан, на име Замфирка. Като зефир галеше момата душата му и други такива тинтири-минтири поетични тъпотии, та тази Замфирка го дари с един син. И той за чудо, приказ и вероятно за бъдеща подялба сред бъдещи жени-хиени. Минало се не минало десетина години и в любящото, голямо сърце на Радостин с порив се внедрила друга мома. Този път от Нова Загора. Надежда! Хубава, стройна и много детеродна. За отрицателно време го дарила още с две деца и казано на ухо, направила скорострелно и един аборт. Да, ама Радостин все още си бил в законен брак със Замфирка. Надежда не била чак толкоз придирчива и все пак, чакала сгоден момент да надене брачна халка на бележития момък, вече минал в графата на по-улегнал мъж. Към това се добавило и едно велико качество, озаряващо всички сънища на невенчаните моми – Радостин бил богат. При това доста! Пари с лопата да ги ринеш. Затова издръжката на двете семейства за него било фасулска работа.

  И като в приказките, ама не е приказка, а истина с вкус на латиноамерикански сериал, влюбчивото сърце на Радостин отново припламнало по младата снага и плът на момата Доротея от Дупница. Кръшна, платинено руса, синеока, с естествено голям бюст, бели зъби като бисери – с една дума, момиче мечта! Може ли Радостин да пренебрегне тия екстри и да ги отмине, все едно че вижда стар и очукан Москвич? Не може! И като не може, Доротея се настанила в нает от Радостин апартамент, а той взел да захожда при нея по график, разпределен между трите жени.

  Хубаво, ама тая работа се разчула, трите разбрали една за друга и се почнала една война, достойна за описание в учебниците по стратегия. Замфирка, като законна и майка на едно дете, при това и първо, сложила началото на исканията за множество екстри, първата от която била екскурзия в Париж. Както се казва, пак фасулска работа! Радостин тутакси я завел, заздравили що годе отношенията, накупил и туй-онуй и щастливо се прибрали в Родината. Още не разопаковала багажа, Замфирка разтръбяла за Парижкия шопинг и тогава в битката за Радостин се включила и Надежда. Тя излязла с аргумента, че два пъти е раждала, един аборт и също иска екскурзия. Кавгата се уталожила след посещение във Виена и шопинг из тамошните бутици. Дошло ред и на Доротея от Дупница. Тя пък няма дете. И не чакала, ама му рекла, че може да е в нулев месец и преди да издуе корема, да я води в Рим. Отвел я. Пазарували. Снимали се. После трите претендентки за сърцето и портфейла на Радостин почнали да си разменят снимки. Демек, гледай как ме глези, как ме обича и какви гиздосии ми купува. Пари за мен не жали, кучкоооо!

  Такива неща ми разказва Александрина през сълзи и не може да се утеши.

  - Защо на мен това се случва? – пита задавено тя.

  - Че какво на теб се случва, дружке? – не проумявам ситуацията . – Радостин ходи ли по график при трите? Ходи! Ония хиени стремят ли се да му угаждат? Стремят се, та и отлитат! Глезят ли го? Естествено! Готвят му манджи, перат го по график, разнообразие при секса, при това се стараят да доказват как всяка е по-добра от другата. А ти, плачеш! Бива ли?

  При тези доводи за миг Александрина дръпна кранчето на сълзите, дори спря да нарежда като на умряло.

  - Ама кааак, бе! Коя му е жената? Живее ли се с три жени!

  С всичките си мозъчни клетки се мъча какво повече да я успокоявам. И какво да обяснявам, като в този особен ден чакаме да дойде Радостин, който й казал по телефона, че е намерил решение на въпроса, ама искал да зарадва майка си право в очите. Александрина, както многократно подчертахме, тънеше в сълзи и сополи, а мен беше викнала за помощ и подкрепа при „височайшето” посещение на многоженеца. Александрина уточни, че ходил по работа в Дубай и Кувейт, при това сам! Гадаеше разни неща, чертаеше схеми, стратегии и подготвяни офанзиви от четирите страни, като себе си поставяше на мястото на най-пострадалия зрител.

  - Сега ще дойде моят хубостник – продължаваше да нарежда тя през потока от сълзи и току подсмърчаше – Е няма да издържа, казвам ти отговорно! Сърцето ми се свива в лош трепет. Не е на хубаво…

  В този миг вратата на апартамента се отключи. А още след миг, и на рамката на вратата се показа и самият хубостник – с бял панталон, хавайска риза и … червенокоса девойка до себе си.

  Александрина стана права и по скромното ми мнение се раздираше на две – дали да скочи като лъвица въз червенокосата или да припадне тутакси и безмълвно. Вместо това, тя стоеше изпружена и позеленяла от почуда. За всеки случай станах и аз да я подкрепя, че ако вземе да се строполи патетично, да не се удари лошо.

  Радостин я гледаше и се хилеше безсрамно, щастливо и като че е свършил най-великата работа на света.

  - Казах ли ти, майко! – сложи началото на обяснението по решението на проблема ухиленият идиот. - Казах ли ти, че всичко ще бъде тип-топ!

  Въпреки обстойното пояснение, Александрина продължаваше да стои в несвяст, а от устата и потече слюнка. Брей, ще се бастиса тази жена съвсем, констатирах промяната във вида й и се прилепих още по-плътно до нея.

  А онзи льохман продължаваше да се хили и не стига това, ами подхвана червенокосата през кръста, че я и целуна.

  Александрина изцвили предсмъртно и притвори очи.

  - Идиот, изверг… - бяха думите, които чух от нейните уста.

  - Не така, мамче, излагаме се пред момичето… жената де!

  Александрина не можа да каже нищо. Седна.

  Тогава льохмана, идиота изверг и тъп тутманик седна на дивана, тури момата на коленете си и ни лук ял, ни лук мирисал, разнищи по-подробно  наболелия от години проблем.

  - Нали казах, че отивам на екскурзия в Дубай и така нататък. Така беше, но и с познавателна цел. Както се знае, тамошните мъже имат по няколко жени. Та и аз! За тази цел направих малка промяна във вероизповеданието си. То, бог един, нали, мамо? – отправи чистосърдечен взор към родителката си новопокръстения праведник. – Нали, бе мамо?

  - И? – ревна моята приятелка, която най-после взе да цъка с очи – И?

  - Няма и, няма ми, какво толкова? Сега съм мюсюлманин. Ама пак съм Радостин, бе маме!  

  - Мачки те яли, каква майка съм ти аз? – избесня Александрина!

  - Е що така? Що тия нерви? Що тая неприязън към мен? Що ме срамиш…

  - Коя е тая? – изписка Александрина и посочи най-безцеремонно с ръка червенокосата, която все още се беше изтъпанила върху краката на Радостин.

  - Е как коя? Аз пък не ви запознах! Тюх да му се не види! Радост голяма нали ме обзе, та забравих! Това е Цветанка от Горна Оряховица. Запознахме се в самолета…

  - Не ме интересува! – изкрещя Александрина с неподозирано мощен глас. – Като каква се явява тази?

  - Ми като бъдеща съпруга, бе маме! За четвъртък! Законна! И никой копче не може да ми каже!

  Смут обзе и моята душа. Голям смут, та чак сигурно прежълтях, защото групата впери очи в мен.

  - Да не ти е лошо? – попита ме загрижено Радостин.

  - Не…- успях да сдъвча липсата на диагноза и се изнизах бързо през вратата.

   Дъщеря ми Руслана не е омъжена. Слушам я как хвали батьо си Радостин, какъв хубавец, па и богат, грижовен… не оставя жените около него в беда.

   Боже, кръстех се мислено в разтрепераната ми душа.  

    Дано не заеме петъците му, божееее…

Латинка Минкова

Разказът е от новата ми книга "Концерт за чембало и кемене"