Отдавна замислям една пълна чистка на паметта си. Както правя с РС-то – първо отварям файла, виждам какво има в него, и чак тогава трия. Та, сега , в разгара на кризата на средната възраст, решавам да разчистя всичко старо и ненужно, белким се отвори място за нещо свежо. И така, в хронологичен порядък:
№1: Някъде, в трети клас май беше. Той се казваше Здравко.Пикльо. Аз тогава сложих очила. Скъса ме от подигравки, все ми показваше неприлични комбинации от три пръста. Един ден ми счупи очилата, аз пък го набих и счупих два триъгълника в гърба му. Той ревна и хукна да се жалва на майка си, която беше зам.дир. на училището. Какво да ви разправям за последствията……оттогава нито едно момче не смееше да ми пипа очилата.
№2: Вече съм тийнейджър. На летен лагер на морето виждам един…..елф! Тънък, строен, с нежни черти на лицето, кадифени очи и меден глас….Само името му прозаично – Петър. Оказа се съсед. Заради него вместо в математическата, се записах в една затънтена гимназия с френски чак в ...