Когато ти се иска да помълчиш, когато ти се иска да споделиш, няма кой, пред кой да премълчиш. Пред себе си дори, на шут или клоун бъди. Мълчанието е злато, казали са Те, по-добре за мен да е. Вътре нещо се бушува, тук отляво, дет тупти. Защо ли? Не е за пари. Някой пита: „Как си ти? Болен ли си, или не си?"  „Добре съм", казвам аз, но пак боли. Замълчи ти душо, навеки тишина. Нека питат, ти мълчи и пак да останеш с болка, тука вляво, дет тупти. Блъска бясно с удари по сто. Палиш цигарет, но умира бавно то. Хей, къде се ти отнесе, като цигарен дим през прозорец се изнесе. Бездумен, сериозно ти мълчиш  и искаш да споделиш. Но уви. Няма кой да е до теб, с последния цигарет.