Три
Тряскането на една врата от долния етаж ме събуди и аз подскочих стреснато в леглото. Разтърках сънените си очи и ги присвих, когато погледнах електронния часовник, чиито цифри светеха в ярко червен цвят, който дразнеше очите. 5:49 часа сутринта. Учудих се защо майка ми е станала толкова рано. Макар и днес да беше понеделник, работа започваше чак в 9:30.
Скокнах пъргаво от леглото, вече напълно разсъбудила се. Навлякох домашния протрит анцуг и късото потниче и се затичах надолу по стълбите, прескачайки по едно стъпало. Налетях право на мама, която вече беше облечена в униформата си и беше тръгнала да се качва нагоре, най-вероятно към моята стая, за да види дали ме е събудила.
- Сидни! – рече изненадано тя. – Не биваше да ставаш. Още е рано. А и вчера стоя до късно.
Всъщност, не помнех нищо свързано с вчера вечер. Явно съм била толкова уморена, че умората е отмила спомените ми. Не можех да си представя и не исках да си представя как ще разчета страниците, които бях надраскала снощи. ...