12 мин за четене
Четири
След като се отбих в супермаркета и напазарувах, се върнах право вкъщи. Докато разтоварвах продуктите от хартиените торби, разговорът с Аби продължаваше да се повтаря и преповтаря в главата ми.
– Откъде имаш това?
- Кое?
- Камата? Онази с изумрудите.
- Подарък на мама.
- Кристалите имат същия цвят като очите ти.
- Знам. Татко я подари на мама. Тя има същите очи като моите.
- Не е ли опасно да държите оръжие на такова показно място вкъщи?
- Не. Всички знаят, че тази е смъртоносна. Кой е толкова глупав да си играе с нея?
Всички знаят, че тази е смъртоносна.
О, Господи. Камата беше абсолютно същата като онази, с която е бил убит Аезал Кокрич. Като онази от историята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация