Четири
На следващия ден се събудих изморена, макар да спах до десет. Когато се облякох и погледнах в огледалото, ми прилоша от гледката. Очите ми бяха подути от спане, под тях имаше дълбоки сини сенки, сякаш наскоро съм се била с някого, а бялото около ирисите ми беше пропукано с червени жилки.
Мама беше излязла преди половин час, патрулката в алеята я нямаше. Къщата беше пуста, с изключение на мен и Старк, който не се брои, защото дремеше на верандата.
Когато слязох на долния етаж, не си взех чантата, защото знаех, че ще ми пречи. Бръкнах вътре и с мъка намерих ключа, портмонето с документите ми и телефона и ги напъхах по джобовете на три-четвъртите ми дънки.
Когато излязох навън и закрачих неуверено по улицата, сърцето ми вече биеше лудо. Почти не бях обърнала внимание на репортерката от телевизията, когато съобщи кой е хотелът и къде се намира. Но все пак го бях запомнила: „Хепи Холидей” по осма улица.
„Хепи Холидей”, „Хепи Холидей”, „Хепи Холидей”, повтарях си, докато вървях, опася ...