Возил ли си се на чаените чашки в лунапарка? Онези, детските, от които ти се завива свят. Магични са. Въртят те толкова бързо, че светът се размива пред очите ти, цветовете преливат един в друг, глъчката наоколо притихва и ти се потапяш в един друг свят - бърз и цветен. Ако не си се возил никога, няма да ме разбереш. Не си се докоснал до магията, но нея я има. Питай всички онези деца със замъглени от радост очи, които се качват на тях отново и отново. Ако се чудиш какво им е толкова хубаво на чашките, значи си твърде стар. Душата ти е изхабена. Това си е малко страшно. Да не би да си котка? С девет живота в комплект с девет души? Не? Е, тогава наистина си е страшничко. Душата ти е за боклука, защото си забравил как да бъдеш дете. Забравил си как да бъдеш първичен, непредсказуем и малко глупав. Нямаш място в нито един вълшебен свят, защото не вярваш. А нали знаеш, че вълшебните светове се срутват, ако не вярваш в тях. Затова никой не те допуска там. Седиш си в малкото, разхвърляно жилище и имаш само четирите си стени и няколко закачалки. Пътуваш в метрото и не намираш причина да ставаш сутрин, точно като възрастен. Намираш повече поводи за сълзи, отколкото за смях. Защото светът бил гаден, прецаквал те
неведнъж, хората били подлеци и не можело да им се има вяра. Мисля, че е време да откриеш магията, човече. Ти си от ония, дето задължително се нуждаят от нея, иначе и девет живота да имаш, пак не биха ти били достатъчни. Не те карам да вярваш във феи и елфи, нито дори в оживели градински джуджета. Не те карам да вярваш, че ще намериш гърненце със злато в края на дъгата или ако това случайно стане, значи си леприкон. Не те карам да вярваш във вълшебни пръстени, които те правят невидим или в магически училища, не те карам да вярваш, че когато не си около тях, животните наистина си говорят, също като нас. Можеш и в Пепеляшка да не вярваш, сигурно и тя не вярва в теб. Но повярвай в себе си. В света около теб. Млад си още, а умът ти стар. Натоварил си се с толкова много непотребни неща, негативни мисли и неизживяни моменти. Убил си хубавата част от теб и се държиш точно като старец, който не знае къде са му очилата. Огледай се. Дори Луната има две лица, а ти май си бил в тъмнина прекалено дълго. Има хиляди причини да станеш сутрин и да искаш да изживееш деня. Ето, пак. Мръщиш се насреща ми и си мислиш, че си измислям. Добре, ще ти кажа някои от тях. Първо, жив си. Това е най-ценното. Можеш да чуеш света - гласа на някой ценен за теб човек, морето, птичите песни, ветрецът, който разнася есенните листа наоколо. Имаш музиката и книгите, и летните нощи, и зимните утрини, и цялата пролет на света. Направи си свое вълшебно кътче и спаси онази малка част от теб, която вярва, че всичко ще се оправи и животът всъщност не е чак толкова гаден. Спаси тази част и ще спасиш душата си и тогава може би ще повярваш във феите и елфите и всички онези магични същества. Ще ги чуваш наоколо и ще виждаш пърхащите им криле. И когато нещо магично ти се случи, ще знаеш, че и те са повярвали в теб. Започни от чаените чашки. Те са пълни с магия. И за щастие е точно тази, от която имаш нужда.