Препоръчително е да не пътуваш с мъртвец. С живец! С живец пътувай. Раздай на всеки малко, за късмет и да си има. Да си го крие във вътрешния джоб. Няма вътрешен джоб ли? Да си направи! Да си пази живеца и да си пътува с него.  А сам ли да пътува? Не, никога сам. Човек е сам твърде често. Започва да мисли, да се задълбочава, да се страхува, да се чуди. Да бъде или да не бъде. Първо кокошката ли е била или яйцето, така и не разбрах. Но нека не пътува сам. Да пътува с Никой. Той е верен спътник. Говори малко, ала казва много. Говори в притчи и гатанки. Говори в парадокси. Прерията мълчи и чака да чуе какво има за казване. Револверът мълчи в джоба на мъртвеца. Зареден е. Опасен е. Гръмне ли, край. Но какъв край? Той нали вече е мъртвец. Никой пак прави индиански магии, стрива разни неща между пръстите си, после ги яде. Наркотиците на деветнайсти век. За Никой е важно да не яде, нито да пие вода. Важни са гласовете в главата му, които ще се появят след няколко дена пости. Важен е цветът, в който ще вижда света. Важно е да е опиянен до неузнаваемост. На прага между живота и смъртта. Какъв живот? По-скоро животец в тази пустош. На мъртвеца не му пука. Какъв ти живот? Той е вече мъртъв.
На Никой не му трябват препоръки. Той пътува с мъртвец и даже му харесва. Проклетникът, обаче, няма тютюн. Да го вземат мътните. Е, ще го вземат. Скоро. Натам вървим. Вървим към края. Всеки върви към края. Краят, който е начало. А начало ли е? Има ли го, няма ли го? Ами ако го няма? Какво правим, ако го няма? Затова си пазим живеца във вътрешния джоб. Стискаме го, докато не ни побелеят кокалчетата. Чакаме и се надяваме. През това време пътуваме из прерията. А тази прерия каква е? Пустошта на душите ни. Колко празно, прашно и студено място. На мъртвеца дори му е студено. Върви бавно по пътя, загърнат в кожух. Камъните хрущят под стъпките му, а в джоба си има револвер.
Хората често преследват мъртъвци, и пришълци и всякакви други недосегаеми неща. За какво са им? Да не би да искат да си поговорят с тях? Да попътуват? Никой не пътува за удоволствие, докато има револвер в джоба си. На мъртвеца му е малко късно да се притеснява за това. Какво ти удоволствие тук? Нали го съпровождаме до края на пътя му.
Препоръчително е да не пътуваш с мъртвец. Често пъти не обръщаме внимание на препоръките. И живецът не ви е в джоба. Казах ви, че ще ви трябва. Ако не това, поне тютюн. Той е за последното ви пътуване. За вашата прерия. За вашата пустош и вашия студ.
Револверът на мъртвеца гръмна. Бум. Блещукане. После прерията остана празна. Без живец, без мъртвец, без дори мъничко тютюн.