Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения разбивач на женски сърца. Ти си първи в черния ми списък, но само защото си единствен в него. Убиец. На моята душа. Кучи син с прекалено голямо его. Приятелят на нощта. Бесилото, на което вися. Затворник си. Разбра ли? И то не къде да е, а в моето сърце. И не си мисли, че от него се излиза лесно. Но все пак…Радвай се докато все още си там, защото конкуренцията за него е голяма… На беглец ли се правиш? Интересно, защото на мен ми се стори, че не отдавна аз ти избягах…И въпреки това ти си мъртвото вълнение, в което си давя от години. Есенният вятър, който ме прегръща през самотните ми нощи. Пъстроцветните листа, които събирам в кутията си от спомени. Усмивката, която се показва на лицето ми всеки път щом си припомня онези октомврийски нощи... Пеперудата, пърхаща в стомаха ми. Ти си безсмъртния. Целунат от перото ми…
И всичките ми откровения те плашат? Точно така, страхувай се, но не от мен, а от новото лице. От онзи, който ще дойде, защото някой ден ще се събудя и мислите ми няма да летят към теб. Някой ден друг ще заеме мястото ти. И аз ще ти простя. Но на каква цена?
© Есенен блян Всички права запазени