Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който кипеше във всеки дом.
Ето, минавам край малка къща. Вътре свети, чува се детски смях и шум от танци. Образите не се виждат, но си личи, че шастието там цари навред. Мои мили съседи - не ги познавам, но ето вече ги възлюбих, знам, че те и мене ще обикнат, те всички са мои братя и сестри, просто още не го знаят, а аз съм ужасно шастлив - просто още не го знам.
Приближих се до този дом. Застанал до вратата, треперих от щастие и страх. Отворих, за да се присъединя към празника на живота.
Вратата бавно се заскърца, но вътре нямаше никой. Олющената мазилка бледнееше, паяжината трептеше с улавена муха по нея, ъглите събираха прах. Никой няма, само себеомразата е тук! Обезумял, аз тръшнах вратата и и ...