Това е с посвещение... На всички, които обичам :)
Адам от Райската градина...
Рано се запознах с него. Още докато тичах по поляните и се катерех по дърветата, прибирайки се в къщи, за ужас на баба ми, без пола. Тя висеше на парцали, на някой клон в двора, а баба, милата, сядаше и за двадесет минути изтракваше на машината следващата. Адам беше на същата възраст като мен, с непокорни черни коси и огромни ониксови очи. Караше ме да ям кал, като ме лъжеше, че от нея се правят кюфтета, а аз всеки път се връзвах. Причината беше, че залисана в играта забравях, че е нужно да се завлека до масата, за да се нахраня. Имах много безгрижни лета там, в двора на баба.
Плаках искрено, когато Адам замина да живее в Турция с родителите си. Не можех да разбера защо се налага. В детския ми мозък думи като: расова дискриминация, претопяване и верска търпимост, означаваха само, че ми отнемат приятеля.
Майка ми, това съвършенство, олицетворение на дамата, ми купи книга на Астрид Линтгрен, защото знаеше, че ч ...