10.09.2022 г., 8:45 ч.

 На дъх влюбване: Истории от някога (4) 

  Проза » Повести и романи
828 1 0
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

III

 

Приглушени светлини, силна музика, дълъг коридор и тракане на токчета.

Коридорът, олицетворение на падението, ме очакваше.

Беше така отдавна, но толкова много пъти бях минавала по този път, че сякаш си бях у дома..

Старо и познато.

Миризмата на цигари и разврат се носеше из въздуха. Миризма, която напомняше за отминали вечери изпълнени с грях и розови утрини посрещнати в безсъние, и късо, силно кафе.

 

Ние ли определяме пътя, по който да вървим или Вселената се е съюзила със Съдбата и заедно с червенокосата кучка са ни предначертали път, който винаги води до едно, и също място?

Място, което приглушава виковете ни на безпомощност и ни превръща на свой ред в марионетки.. И, ако да, кукловодът винаги ли беше един, и същ или отвреме на време сменяше облика си?

Щяхме ли да избягаме, ако можехме или ни беше писано винаги да се връщаме?

 

- Защо устата й е разбита?

- Защото курвата ме захапа!!

- Ако не си смениш езика, ще останеш с нещо много повече от белези от зъби!!!

- Научи скапаната лигла да държи арогантното си поведение зад зъбите си и да си отваря краката, когато й се каже, за да не се озове в някой багажник другия път!!

- Това, че жена ти не ти отпуска нощно време не е мой проблем, котенце. Така, че.. тези комплекси ги избивай на тази, която те пере и ти готви!

 

Понечи да я удари отново.

А тя, толкова безстрашна, погледна страха в очите и му се озъби още толкова.

Малък, ходещ бяс. Това беше тя.

 

- Макс! Достатъчно!!

- Защо пак Макс?!

- Иди се облечи, моля те, и ме чакай в офиса!

 

Трясък на врата и после тишина.

 

- Не може да удряш момичетата така, Сергей!

- Точно тази малката бих я удрял, докато не издъхне!!

- Внимавай! Моят бар - моите правила!! Не й посягаш за първи път. Точно тази малката е под моята протекция, затова внимавай да не се озовеш ти в някой багажник следващия път! - в очите му се четеше невиждана ярост.

- Заплашваш ли ме?

- Не, Сергей, не те заплашвам. Приеми го като.. приятелско напомняме.

- Имаш късмет, че се познаваме от толкова много години, иначе...

- Не, ти имаш този късмет! Иди сега и си избери друго момиче. Не, знаеш ли, избери си даже две. Втората е комплимент от мен. Заради дългите години, не заради друго.

 

- “Макс! Достатъчно!” - изсумтя сама на себе си, докато бършеше с ръце кръвта от устните си. - По име ще ме нарича. Мухльо! Че и „достатъчно” ще ми казва.. Още по - голям мухльо!!

- Чух това... - каза той, облегнал се на касата на вратата и гледащ малкия звяр.

- Хубаво! Така или иначе щях да ти навра думите си в муцуната ти, така че...

- Макс..

- Не, достатъчно „Макс” за тази вечер! Нито съм ти половинка, нито сме приятели. Просто правихме хубав секс. Даже.. доста хубав. Няколко пъти. Много пъти... Не съм ти собственост!! Така че.. стига с това Макс!!

 

Той се приближи към нея карайки я да се чувства още по - малка, отколкото беше.

Тя го гледаше от долу нагоре с малко страх, но и с много възхищение.

Присегна се и извади мокра кърпичка от пакета, който стоеше на бюрото зад нея.

Избърса кръвта от устните й. Устни, които жадуваше да целува.

Такива, които копнееха да бъдат целувани също, но не от кой да е, а от някой, който знаеше как се целуват зажаднели устни....

Вперил поглед право в душата й и борещ се с демоните в своята единственото, което й каза шепнешком беше: „Тук си в грешка, малката. Моя собственост си!”

 

Гордостта му беше засегната. Затова предпочете да нарани нейната...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??