Ти казваш, че съм хубава, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже без да съм била в съревнование в теб виждам не награда, само скромно утешение. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям постоянно „Остави ме”.
Сънувал ли си розови полета и виждал ли си някога памук?
Сънувал ли си синя лавандула и чувал ли си звук от парен чук?
Сънувал ли си бели хризантеми и виждал ли си някой страшно луд?
Сънувал ли си в лирика, в поеми и чувал ли си, че си глух?
Опитвал ли си жълта лимонада? Опитвал ли си захар, чесън, лук?
Сънувал ли си вещици на клада и виждал ли си счупен термостат от микробус?
Ти казваш, че съм истинска, о, Боже мой, а аз съм само глупава, понеже без дори да съм опитала в теб виждам само каузата загубена. Ти казваш хиляди неща, засипваш ме с красиви думи, о, Боже мой, аз само глупаво мълча и, без да знам защо, повтарям постоянно „Остави ме”.
Заспивал ли си на самотна гара и чувал ли си тъжен блус?
Сънува ...