Хей, здравей!
Пак е онова досадно момиче, изпълнено с мечти. Моля те, не затваряй страницата, а прочети поне това, което искам да ти кажа. Знам, че многократно ти си отказвал да ме изслушаш, но поне го прочети, не си длъжен да ми отговориш.
И така... както знаеш, аз те обичам. Нищо ново, нали? Днес е Прошка. Трябва да поискаме прошка от по-възрастните, от хората, с които живеем, работим. Е, аз ти искам прошка, за това, че те обичам. Прости ми, че те обичам, прости ми за това, че не мога да живея без теб, прости ми за цялата досада, която си понесъл покрай мен, прости ми за онези 10-тина минути, които ми отделяше, когато се срещахме. Прости за всичко, което по някакъв начин е нарушило спокойствието ти. След това искам да помоля моето сърце да ми прости за това, че толкова много пъти съм го карала да спира или да се ускорява. И все пак, теб това не те интересува, нали така? Както каза, и аз запомних и винаги ще помня, че чувствата нямат никакво значение. Е, сега разбирам. Бил си прав. Не успях да те опозная добре, за да разбера дали наистина мислиш, че това е така. Не знам дали е за жалост или за радост. И за чия радост? Но, както се казва, животът продължава. Аз ще си страдам тихо, тихо, тук горе, на 5-я етаж, за да избегна случайна среща с теб, на теб ще продължава да не ти пука... и така... докато един ден не ми мине. Знам, че един ден ще се сещам за това с насмешка, но как да го прикрия и да чакам да дойде този ден. Смятам, че проблемите трябва да се изговарят, за да могат да се решат. Зная, че след като прочетеш това, няма нищо да бъде променено. Всичко ще си е по старому. Най-много, когато се срещнем пред блока пред погледите на любопитните възрастни дами, да се изчервя отново като домат и да избягам, а от теб да се чуе едно „здравей” в най-добрия случай, ако не решиш да ме смачкаш още повече и да ме подминеш безмълвно. Питам се, защо се случва всичко това? Явно е, че е било писано да е така. Но не можем ли да променим това и да ме накараш поне един ден да бъда щастлива. Един ден да бъдем заедно и да разбереш всичко, което аз чувствам. Не можеш ли да се поставиш на моето място?
И така... аз завършвам с това, че те ОБИЧАМ и както пее Уитни Хюстън, мир на праха ù, I will always love you, дори и ти да не го поискаш. Ти си моята най-голяма мечта, от която никога няма да се откажа. Вярвам, че мечтите рано или късно се сбъдват, ако вярваме в тях много силно. Аз вярвам многоооо силно в теб и знам, че един ден ще бъдем заедно. Сълзите са изпълнили очите ми, нещо е стегнало гърлото ми. Но това не ми пречи да ги преглътна и да продължа да вярвам. Обичам те и искам по-скоро животът да ни събере. Ти си моето момче, разбери го!
На една любов
26.02.2012
© Кремена Бохосян Всички права запазени
харесах!