На втората спирка в сръбско вече ни чакаше тоалетна (въпреки неподправения професионален аромат)- с предверие, облицована с плочки и с два коридора с по няколко подразделения. В предверието дежуреше една женица и на нашенски диалект (то сръбският на туй прилича!) думаше: “По едно евро на чуляк.” Поне за клозета пари не давахме, но че напредваме в посоката, си личеше. Оттук нататък тоалетните ставаха все по-цивилизовани – чистота, простор, топличко и мирише, я на борче, я на кокос, я на нещо по-вносно. Пък за системата на кранчетата на мивките и на тоалетните казанчета – да не говорим! Пооглеждахме се какво правят другите, как се пуска туй ми ти чудо – дали се натиска някакво копче, дали се повдига тръбата на чешмата или се измества в някаква посока. Кранчета на кранчетата нямаше. Боже господи – срам! Не сме прости, ама пусти стандарт – Бай ти Ганя в ново време!
Цивилизацията си личеше и по крайпътните комплекси, където спирахме. Беше около 21 декември. Наближаваше Коледа. По тъмно и по ...