ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 304
8.12.2020 г., 21:51 ч.

Далече, далече... 

  Проза » Други
635 0 11
1 мин за четене

Ледът ми се пропуква. А под него - лава...  

 

Дълго се скитах през заснежените полета. Устните ми се напукваха. Пръстите кървяха. Гласът отекваше безмълвно в ледените виелици...  

Лутах се без посока. Не можех да се измъкна. Може би не исках. Обичах леда. Студа. Бурите... 

На хоризонта съм...  

Там, където зимната пустиня се пресича с огнения рай... Там, където нощите са горещи... Дъждовете разказват историите си на случайните минувачи, а светкавиците са романтични фенери.  

Там залезът е продължението на деня, а Луната - лиричната страна на Слънцето.  

Вятърът ни гали... /без да донесе настинка/ 

Там, където есенните листа не капят, а студеният сезон поражда топлина. 

Пръстите се преплитат, телата обгръщат, а душите докосват...  

По устните се стича лава, а тъмнината носи светлина... 

Самотата - починалата близка, чиято свещ отдавна е угаснала.  

Далеч, далеч, от заснежените полета...  

Може би там... в гората. Където птиците винаги пеят на пролет... И е вечно зелено... и топло... 

И този път, напук на самотата, думите ми ще са истина. И ще те стоплят истински. 

/Не зная кой си, но ще те очаквам в живота си.../ 

 

Изведи ме завинаги от заснежените полета...   

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Безжичен!
  • Аз също намирам този текст за импресия. И то красива. Прочетох и някои поетични работи. Още е рано да кажа какво мисля. Всъщност тук ме доведе любопитство - видях, че си нов публикуващ редактор и ми стана любопитно как пишеш. Не правя оценки или сравнения, пази Боже. Обикновено любопитство. Ще прочета и други твои работи - тук съм най-вече, за да чета и гледам, и слушам. Има много интересни неща.
  • Благодаря ти, Филип! ^^
  • Харесах.
  • Много ти благодаря, Ивайло! Да, така е. Понякога мечтите не се сбъдват, а после боли, но винаги можем да си намислим нови и да намерим начин да ги осъществим, стига да сме се простили с болката от миналото.
  • Благодаря ти! 🙃
  • Хубава импресия!
  • Така е, щураче. 🙃
  • Ха, ето това е може би най-големият проблем хорски/думата не е случайна/ - " телата обгръщат, а душите докосват... "
    Когато стане обратното, душите да се обгръщат, а телата докосват, тогава светът ще стане едно много по-приятно място и творчеството ще е духовно, а не плътско
  • Благодаря!
  • Приятно.
Предложения
: ??:??