Веднъж Хитър Петър решил да ходи на караджейката, за да смели малко брашънце. Трябвало да става рано, ама се успал. Слънцето вече се дигнало една копраля**. Натоварил набързо каручката, впрегнал Марко и тръгнал. Пристигнал на воденицата подир час, а хармана пълен с народ. Всеки чака ред. - Добро утро, Петре. Ела, продумай някоя хитринка! - подканил го комшията му. - Ха, добро утро, мили хора! Да река, що да не река, ама дали ще ви хареса? Ето ви една гатанка, ако никой не я познае, ще ми сторите ред да мина първи. Съгласни ли сте? - селяните се спогледали и склонили. - Кой ще те цени най-много, ако го наречеш мъдрец? А, да видя сега! Той изгледал всичките, ама никой не отговорил. - Хайде думай, де! Види се никой не знае - обадил се друг съселянин. - Цял живот ще те тачи само глупакът. Ама, да взема да вървя, май дойде моя ред - усмихнал се хитрецът. Бутнал калпака назад и си помислил: " Добре, че са кът умниците." - Ех, много ги знае, тез приказки, наш Петър - след него рекъл комшията. ...