- Кво нещо е животът значи: дава ти всичко - създава те и накрая ти го взима. Ей това е голямото разочарование на човечеството. Ако не беше наличен тоя процес обаче, представи си само какво пренаселване щеше да бъде. Щяхме съвсем да се самоизбиваме. Сякаш животът и затова е помислил и ни закриля по свой си начин, сътворявайки смъртта. Сякаш и религията ни е измислил, показвайки правилния път към един по-неегостичен свят, свят на смирение, подялба и мисъл към другия, за да има хляб за всички.
- А властващата несправедливост пак ли той я е създал? Невинните жертви, страданието, глупостта, суровата злоба... Ние опитни мишки ли сме? Кое е най- важното: вярата, надеждата или любовта?
- Акълът ни е най-важен, но и трите неща с мозък не се правят.
- Да подхождаме тогава академично и фактологически, щом там е истината?
- Ми тя, истината, е навсякъде, също като лъжата. Зависи от подхода – да!
- И едно научно достойнство не можеш да създадеш без доза артистичност, Робокоп. Балансът е много важен. Една манджа от само себе си не става и солта винаги е нужна, освен ако не пресолиш. Ще готвиш ли, или ще ядеш?
- Готов съм. По-силен от преди 30 мин.
- Готов си, много ясно – за началото. Гладна мечка хора не играе. Ама и безплатен обяд няма. Да знаеш и още нещо от сега: добър играч с белите е по-силен, отколкото добър - с черните.
- Аз за психолог ли ще плащам, или за дървена философия?
- За представлението! Плаща се предварително, накрая разбираш: хубаво, лошо... А билетите на касата. Вече ще те таксувам в началото. И посоката зависи само от теб! Ще гледаме да не спираш да вървиш и да си с една крачка напред. Следващия път обаче, ако си на вълна молекулярна биология, по-добре ми кажи от сега да се подготвя малко.
© Слав Петров Всички права запазени