Обичам дъжда през пролетта. И знам защо. Тогава, ако съм тъжна и си поплаквам, не личи.
Обичам дъжда – това е време за почивка и сладка дрямка.
Обичам дъжда. Ето още една основателна причина да го обичам – след като спре - хуквам на лов. И пада едно ловуване – свят да ти се завие! И то - без много специални и скъпо струващи приготовления. Трябва ми само един найлонов плик (може и втора употреба), гумени ботуши (може и стари), подходящи дрехи – като за предпазване от жилещата застаряваща коприва, и, разбира се, запустели каменни огради. Но най-вече – жив плет, коприва, балдъран. И не на последно място – обекта на моето ловуване – охлювите.
Знаете ли колко са полезни? Едва ли. Някъде бях чела (по съвет на Светлана Лажова – Светле, много е хубаво човек да чете, и не само, а и да прилага на практика прочетеното. А аз съм си взела поука… Само не съм забелязала, охлювите могат ли да се броят за афродиазиак, но… ще проуча въпроса.) :), че на запад си е лукс да заведеш гаджето на ресторант и да си поръчате охлюви за … (по спомен – около 75 евро порцията). Хм. А в къщи ме упрекват колко много съм харчела. А като си направя една проста сметка – ами, че то един найлонов плик с охлюви си е цяло състояние, обърнато в евро! Харчела съм била! Напротив. Разбрали са те от харчене.
Та, да си дойда на думата – тръгвам смело покрай обраслите с жив плет и коприва дувари. И ахааа – ето го едно приятелче, тръгнало на някъде, по росата.
Малеее! А аз – хоп- и в плика. Добре, че рогцата му не са толкова опасни. И, тъкмо да продължа нататък – на един висок колкото боя ми балдъран, току на височината на очите ми – още един охлюв. Тръгнал нагоре по стеблото, а бе, охлювска му работа. Сякаш е знаел, че го търся. А копривата отсреща е толкова страховитааа. Ама който го е страх от мечки, не ходи в гората за дренки. А аз само за едните охлюви, ама и то какви! А каква чудесна супа става от тях – пръстите да си оближеш! (Тук, нищо лично, но подхвърлям ръкавицата към готварските способности на Пенко (Sorbus) - Айде сега, само той можел да готви супа! :)
Напред, в копривата! Отначало плахо, но все пак съм, може да се каже – веща в тия работи, нагазвам все по- смело в избуялата коприва. Е, малко понажилена, ама за здраве! Белким не ме мъчи тоя ревматизъм после! А там ме чака цяла охлювска компания! Щели да се крият, да, бре, ама не на мен тия! Отварям плика, и – един по един ги прибирам вътре – десетина парчета – цяла порция и половина! Ох, ама нещо не ми се смята, че ей сега ще напече – и мисията ми ще се окаже на халос! Поутъпках си местенцето, докато събера улова. Ама нататък? Божкей, как да подмина! Сигурно край камъните на купа е цяло състояние! В никакъв случай не ще пропусна! Ама то това – ловът на охлюви си е жива краста, бре, хора! Ох, подхлъзнах се… Кално, а под крака ми нещо странно изпращя – не успях да извикам, само се отдръпнах – ама къде?! – бум! – в живия плет! Нищо страшно- беше един прогнил клон, захвърлен в тревата. Ай, да му се не види!
Ха, нещо ми полепна по панталона и не иска да ме пусне – аха, има една упорита трева – лепка й викат! Упорито си проправих път през стената от треволяци и продължих със заниманието си. Какво ти занимание, то си е истинско предизвикателство! Замислих се – как ли са се чувствали горките ни събратя по време на сафари в африканската савана, когато насреща им застане някой изпосталял от глад лъв?! Ааа! Айде сега – а те питат ли ме как се чувствам на лов за охлюви, а и то – хем с голи ръце, хем пеша! Ами, ако от нейде ми изскочи някоя … змеица?! Ох, чак ми стана страшничко! Ама пусто удоволствие…
Е, общо взето – това си ми е. И затова го обичам дъжда – най- вече. А сега ви оставям, защото … трябва да приготвя продуктите за супата.
п.с. Ахъ, и всяка прилика с героинята никак не е случайна! :)
© Нели Всички права запазени