Здравей, Пламене...
Толкова неща имам да ти кажа. Толкова те обичам, а ти все ме обиждаш и се държиш все едно съм втора ръка човек.
Ооо, колко много искам да ме прегърнеш, целунеш и докоснеш нежно... Да ми кажеш нещо мило, да видиш сълзите в очите ми, когато те гледам. Но дори и не си помислям, че ще стане реалност. Как може така? Защо живота е така гаден? Защо приятелите ти ме харесват, а ти не? Може би ме обичаш, ала не си го признаваш? Може би да, но може би не. Може и просто да не знаеш как да изразиш любовта си. Лесно е - просто го кажи... И аз ти го казвам. ОБИЧАМ ТЕ!!!