Пфу, гадост... Цялата ми уста е пълна с паяжина. И защо съм в тоя пашкул?
- Габи, Господинът се събуди.
Камари от паяжинни торби и в някои има опаковани роботи.
- Сигурно не ни помни.
- Господине... Господине...
- Чувам, не съм глух! Ти, кой си?
- Зиги съм, а това до мен е, Габи.
- Приятно ми е да се запознаем, но защо всички сме в тия паяжини?
- Нападнаха ни амнезийни паяци Мементоси, обаче по погрешка и нас ни грабнаха, а на роботите не ни действа отровата им.
- Искат да ни ядат ли?
- Не, подготвят ни за втория етап с инжектиране на блустерна доза, за да станем мементори на различните общества.
- Туй, какво значи?
- Шът! Иде!
Огледах се през дупките в паяжината. Висяхме в някаква пещера и дълъг тунел се спускаше надолу. По него се зададе странно създание. Не приличаше съвсем на паяк, защото ходеше на два крака и имаше шест ръце, а на малката глава се кипреха много очи и щръкнали зъби. Доближи се до пашкулите и почна да ги опипва с ръце. Няколко от тях ритаха бясно.
- Къърк дзя, мин та уутааа.Къндза, кънтааа!
Не бях чувал такъв език. Звучеше, като траколене и гъргорене. Отдолу по тунела се понесоха многогласни възторжени викове.
- Вива ла, Мементо Шести! Смърт на спомените! Да живее Свободата!
Зъбатата гадина с виснал корем се понесе надолу, подскачайки.
- Зиги, Габи, трябва да се измъкнем!
- Прав сте, Господине, защото наближава време да инжектират втората доза отрова, а жените ви пъпкуват без спиране и оная гад с многото очи, това и каза, че прекрасно се развиват новите попълнения.
- Колко жени имам?
- Зиги, да сметне, но при това пъпкуване сигурно са поне 12.
- Дванайсет, ми това си е цял харем!!! И тия долу, защо крещят.
- Има избори за Мемо Президент.
- Ами, да действаме и да скъсаме тия пашкули.
Започнах да ритам, но ефектът беше никакъв.
- Спокойно, Господине. Габи, има много мощен ритник.
И наистина имаше много мощен ритник, защото още с първия удар, разкъса торбата и скочи на земята. После освободи Зиги и дръпна моята паяжина, така че се стоварих на главата си.
Опааа, всичко си спомних!!!
Двата андроида отвориха осем от многото торби и на пода се изсипа камара от еднакви жени. Не бяха 12. На първо броене ги изкарах 24, но май са повече. Изгарях от желание да видя, какво има след тунела. Пропълзях и стигнах до голяма, мрачна зала, където имаше купища от хора. Всички бяха вперили очи в един протекъл, като сурово яйце светещ часовник. Стояха, сякаш са хипнотизирани.
- Господине, трябва да бягаме, за да не ни хванат, а и на жените ви им предстои ново пъпкуване. Необходими са листа от липохондриум.
Безшумно побягнахме, аз, Зиги, Габи и едно стадо от жени двойници на моето съкровище. Навън яркото слънце ни заслепи, но тичахме, като луди.
- Господине, Габи ми подаде информация, че наблизо има пълзящ липохондриум, но той е с малко странични действия от нормалния, обаче действа много по-бързо.
- И... Какви са... страничните ефекти... - казах разпъхтян.
- Жените ви, може да станат кученца за известно време.
- Ужас!!!... И какво ще правя с толкова кучки?
- Не се притеснявайте! Ние с Габи ще се грижим за тях.
Спряхме пред едно огромно дърво с провиснали растения по клоните, които приличаха на земния имел, но бяха много високо в короната му. Стволът беше гладък, сякаш отлят от стомана.
- Ясноооо... Качване няма по тая пързалка.
- Спокойно, Габи е усъвършенстван модел и може да се качи на всичко.
Наистина, смелата Габи се метна и като забързана коала се покатери до клоните. Започна да хвърля купчини от пълзящия липохондриум.
Бях много щастлив и възторжено извиках:
- Яжте, женички прелестни! Идва спасението.
И те се нахвърлиха бясно да дъвчат листа. След минути започна една канонада, все едно се пукаха морски краставици. Жените ми падаха и се превръщаха на малки кученца чихуахуа. В краката ми гъмжеше от тях.
Ето, от харем си имах вече кучкарник. Повечето подскачаха на два крака и се въртяха в кръг. За първи път виждах умиление в светодиодните очи на Габи и Зиги.
В храстите изшумоля и пред нас застана нещо подобно на котка, но с шест крака и големи уши. Цялата глутница с джавкане се втурна след нея. Крещях:
- Скъпааа! Скъпа...!
Ама нищо. В далечината се носеше кучешкият лай и някакво мяукащо грухтене. Обърнах се и видях, че върху купчината листа стоеше Оригиналът.
- Как не те е срам, извратен, разгонен, напърчен пръч, да се занимаваш с толкова жени!!!
Опалааа, Съкровището вече действаше.
- Ама, мъничката ми, туй беше ти! Не помниш ли, че пи от езерото?!
- Е, като съм пила ти блудствай, де с кого намериш!
Нямаше смисъл да споря. Целунах я по главата и тя ми се ухили.
- Габи, ония кучки ще се върнат ли?
- Не, Господине. Карамболната котка сигурно ще ги изяде.
- Милите животинки!
Видях зверският пламък в очите на жена ми.
Изведнъж Зиги изкрещя:
- Всички долу!
И край нас, като светеща топка започна нещо бясно да се удря от дърво в дърво.
- Стойте легнал, Господине, това е светулков изтребител, може да ни убие.
Следва продължение.
© Гедеон Всички права запазени
Те ша та джиткат без проблем.