Падна ми се ролята да бъда ангел на едно момче. Както може би са ви споменавали, на всеки човек му се полага по-висша сила, която да му помага. Това съдействие е , хм, много трудоемко ама, какво да правиш, съдба. Ако бях човек, щях да кажа, че това е много прецакана работа, плащат малко, работиш много и на всичкото отгоре никаква благодарност. А ако знаеха само колко и какво правим за хората ние, ангелите... Ама както и да е.
Как стана тая работа? Среща ме веднъж един По-Висш, беше някъде преди 25 земни години (ние тук време не броим) и ми вика: „Да знаеш, требе да те помоля нещо. Знам те, че си отговорен ангел, та си викам да идеш да поемеш едно ново човече. То иде от една част на Вселената, дето много си я обичам, а и съм задължен на тамошен Висш, та исках да му върна услугата. Отсега ти казвам, бая зор ще видиш. Той е бавен играч по конфигурация, много фин, все ще вижда едни проблеми, едно чудо...”
-А, те всичките са такива- казвам му аз. – А и нали знаеш, аз таквиз ги обичам най-мн ...