Малкият човек упорито водеше битка с наклонения улей на пластмасовата пързалка насред междублоковото пространство ! Той се бореше до пот , малките му маратонки оглушително скърцаха по хлъзгавия материал, ръчичките му почти не го слушаха , и въпреки това той с някаква нечовешка упоритост се катереше нагоре...От малкото му челце се лееше пот , нямаше кога да обърне внимание на факта , че връзките от лявата му маратонка стърчат в различни посоки - той имаше една цел - върха...
"Напред и Нагоре!" , "Напред и Нагоре!" - си повтаряше непрестанно ! "Мама ще види на какво съм способен , ще ме целуне и ще ми купи от любимите ми сладки ... Тя довечера ще разкаже и на Тати , и той ще разбере колко съм пораснал... Само напред..."
Малкият човек достигна върха на пързалката и победоносно се огледа наоколо , готов да извика : "Мамо - виж !"
Но - не би...Вестта за победата нямаше да стигне доникъде - майка му само на 5 метра от пързалката живо обсъждаше с приятелките си поредната серия от нашумялата с ...