21.03.2007 г., 20:45 ч.

На първия 

  Проза
1417 0 10
15 мин за четене
Ти отдавна не си между живите… с теб преживях толкова радост и мъка, и досега понякога, когато съм сама, мисълта за теб се прокрадва и си задавам въпроса “ако...” След 15 години в сърцето ми няма нищо към теб, само избледнели спомени, които сега ще възкреся… в името на теб, на първия, на нашата любов...
Тя завърши училище през 1990г. Беше решила да учи на всяка цена. Предишното лято беше на почивка във Варна и остана запленена от града – беше решила на всяка цена да учи там… Кандидаства, но желаещите бяха много... не я приеха там… от обида изтегли документите си дори без да изчака второ класиране и ги подаде в друг град, в друг институт, където я приеха от раз… бе твърдо решена да не губи година... Ядосваше се на себе си за неуспеха и започна да учи някак си без желание, но все пак една от целите и беше постигната – беше далеч от близките си, самостоятелна и... решена да вземе живота си в ръце... Отначало и беше малко трудно - мъчеше я носталгия по дома, затова използваше всеки свободе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Предложения
: ??:??