lusibo (Людмила Борисова)
21 41
12.12.2017 г., 13:41 ч.

На път 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
759 1 2

Колата летеше по хубавата магистрала, наслаждавах се на приятното пътуване. По едно време се унесох, заспах… събуждайки се, погледнах и се смръзнах, колата „летеше”, обаче воланът се движеше без помощта на нечии ръце, разсънвайки се, се усетих, че тръгвайки на път, съм се качила в кола, управлявана от жена без ръце… с малко пригодено устройство долу в краката ѝ…

© Людмила Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Силве, някак си ми идва на момента - било след запознанство, било след поредното пътуване или нещо, което ми е направило впечатление
  • Люси, уникална си! Всеки път в толкова малко събираш най-важното! Чета те с изострени сетива!
Предложения
: ??:??