Влакът тръгна. Всички се прибраха по купетата. Чакаха нетърпеливо да видят какво предстои.
По едно време се приближих до прозореца и несъзнателно вдигнах глава. Гледката, която се откри пред очите ми беше незабравима. На небето се виждаха в сравнение с познатите ми, огромни, ярко светещи звезди. Имах чувството, че ако протегна ръка ще мога да ги пипна. Гледах като омагьосана. Дълго не заспах. Надявах се, че на следващата вечер ще мога да ги видя отново.
На утрото се откри безкрайна равна долина. Не бях виждала степта, но за мене това беше равнина с ниска растителност. В далечината се виждаха две човешки фигури, а още по нататък хълмове и планини. Липсваше само извънземния кораб! Всичко се приближаваше до мислената ми представа за повърхността на чужда планета!
На сутринта стигнахме до Улан Батор. Около мене имаше много хора с непозната за мене реч и други черти на лицето.
Слезнахме от влака. По пътя към хотела, видяхме магазинче. Една жена от групата избърза да купи 30 пасти за зъби. Т ...