26.05.2011 г., 11:54 ч.

На ръба 

  Проза » Други
751 0 0
Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба.
Но не защото исках,
а защото... някак стигнах.
И пътят свърши.
Тука. На ръба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Предложения
: ??:??