На Традиционния Трети Коледен Творчески Фестивал... бях
На Традиционния Трети Коледен Творчески Фестивал... бях
12.12.2009г.
На този ден трябваше да съм на работа. Ако е писано, ще ходя на Третия Творчески Коледен фестивал, ако пък не – здраве. Цяла нощ не бях спала, но сутринта заведох малката на детско парти. Беше весело, гледахме „Диво сафари”, летяхме над Африка, за миг се пренесох в друг свят. Можехме да протегнем ръка и да погалим някой слон или жираф, беше толкова истинско и в същото време много вълшебно. Както се бях загледала в екрана, получих една целувка. Моето съкровище ми благодари без думи. Бях щастлива, че успях да ù доставя радост. После дядо Коледа ни даде подарък, защото сме били послушни. Прибрахме се и се метнах в леглото, поне два часа да поспя, за да съм свежа за нашето парти. Събудих се и... реших да не ходя, а бях обещала на Мая да отида по-рано и да ù помогна. За предните два фестивала успявах, но сега нямах сили, но станах, сложих си червило, сресах се и на бегом марш пристигнах в последната минута. Някой замислял ли се е, че за да си изкараме хубаво, някой все пак се е погрижил за това?! На първия Коледен фестивал бях два часа преди започването му, защото знам, че малко помощ винаги е добре дошла. На втория също се опитах да помогна и пак бях по-рано на уреченото място. Помня, че бяха отказали ресторанта и Мая в последната минута, с последните си нерви и телефон в ръка успя да ни намери заведение, което да е наблизо, а не да ни развали вечерта, да се лутаме в търсене на заведение. Човек, когато иска - може, когато не иска... търси оправдание, а Мая - решение на проблема. Ако не друго, се опитах да ù повиша настроението, защото без него сме за никъде. Успях. Та по този повод мразя, като някой се оплаква: „Ама не беше чак толкова хубаво.” Щом можеш по-добре, заповядай. И да продължа, точно се настаних и традиционният Коледен концерт на Откровения започна. Чакали са ме значи, без мен не може.
Балетът на Ани откри и закри концерта. Ани блестеше не само от броката, посипан по нея като първия сняг, блестяха красивите ù очи, усмивката, която не слезе от лицето ù поне докато не си тръгнах, за после няма да говоря. На сцената се редуваха Бард луна, силна група от Велинград с гласовити и красиви млади таланти, театър на сенките от Пловдив и Теодора Трайчева. Петко Савов и Евгени Янев събраха овациите на публиката. Гласовити, млади и даже талантливи, неочаквано добра комбинация, браво. Концертът беше на ниво. Имаше музика и стихове, имаше коледно настроение. С всяка година наистина е все по-хубаво. Мая беше в розово и много добра тоя път. Ще ме убие за това, но тя не може да ми каже как да пиша. Накрая раздадоха наградите и хайде в ресторанта. И тук какво да ви разказвам, то трябва ли да споменавам, че прегръдки и целувки са си нашата запазена марка. А за запознанствата?!
- Това ти ли си? Колко се радвам да те видя на живо!
Червената Шапчица искала да се запознае с мен. Защо се изтъква, като че ли аз не искам да се запозная с нея, но съм скромна и не го казвам на глас. Тя, моля ви се, искала да види коя е тая, дето анонимно ù пишела шестици. Е, разкриха ме, че я харесвам, ама аз не обичам да оставям три удивителни, за да разберат, че съм била там, сякаш казваш, ела при мен да ме прочетеш. Въпреки че точно така съм се запознала с много автори, на които се радвам яко, но аз съм си чешит. Радвам се, че я видях на живо, тя е една от любимките ми в радел фотографии, нека си го знае.
- Йотова, на живо си по-хубава, погледнах специално! И се възхищавам на таланта ти да откриваш красота и в най-обикновените неща. Ей, хора, излъчването е това, което придава красота, чар, на всеки, не грима или дрехата.
С Грег се държах като със собствен съпруг, няма да седне втори път до мен, милият. А Роберт, с тези крилца, не пчеличка, ангелче ми е той. Заговорихме се за един стар филм, за една любовна двойка, за радостите и мъките, които са преживели заедно. При злополука той загубва единия си крак, скоро след това се разделят, тя го напуска. Намира си друг мъж, заживява с него, но минава време и... се връща при голямата си любов.
- Разбираш ли, Роберт, че излишно се притесняваме, че малко сме напълняли, че ни е оредяла косата, че... Много други неща са важни - спокойствието, топлината , блясъка на любящите очи, преживяното заедно добро и лошо. Препятствията, преодолени ръка за ръка, правят голямата любов да е по-силна с времето. И без един крак, той е много повече от някой млад и силен хубавец. Напразно се притесняваме понякога и губим от това, вместо да си казваме по-често, че сме си нужни един на друг, такива, каквито сме. Колко сме суетни и страхливи. Благодаря ти, Роберт, за приятната вечер с теб. Абе, хитруша съм си аз. Намърдах се между Грег и Роберт. Видяха ми се млади и хубави, а още не бях пила. Определено имам вкус. Напрегръщах Нели голд. Няма такава усмивка като нейната, зарази ме на мига с хубавото си настроение. Седнах до Криси индианката, за да ù кажа, че изглежда по-добре от мен, а това ме дразни. Аз обичам истината в очите, ама ха, нека си знае... че изглежда добре. А Йосифова направо ми събра очите. Разхубавила се е жестоко, ясно е, че има вълшебства около нея, личи ù. Ако можех да завиждам, щях да ù завидя на мига. Но това под секрет, на нея ще ù кажа, че изглежда горе... горе...
- Йосифова, много хубаво домино, бе мила, откъде, не, от кой ти е?! За хубавия тоалет няма да те питам, но за диетата... С една дума, да не разтягам ластици – изглеждаше този път – смертелно добре!!! Ужасно хубаво, ако ме разбираш.
На Пенко така му се израдвах, че му намачках бузите и го нацелувах с кеф, но спокойно, още диша. После седнах до Ангар и така сладко се наприказахме, беше ми много хубаво, отдавна не бяхме се виждали. Той ме запозна с Латинка, тази, дето е златна. С която преди време имахме малко недоразумение, което леко ни развали отношенията. Като ми я представи, аз очаквах, че... Не знам какво точно очаквах, но това, което последва, най-малко. Тя протегна ръка, усмихна се широко и така ме притегли към себе си през масата, че само си представете, аз вися над масата, а краката ми са някъде из въздуха. Разбира се, че се разцелувахме и разбрах, че ние сме общност, семейство, в което има от всичко по малко, но сме едно и изкуството е това, което ни сближава и нищо друго не е важно.
Сега за Жарава. Обръщам се и една усмивка срещу мен в очакване да си кажа името.
- Приятно ми е, Жарава!
Ами сега?! Дали да ù кажа как се казвам?! Бях ù написала, че края на един стих малко ми куца... Дали няма да ми забие един... въпрос и отиде хубавия празник по дяволите. Много тихо си казах името. Е, такава прегръдка не бях очаквала. Не ставали чудеса, а?! Олекна ми, стана ми слънчево на душичката. Емоции... Започна още в началото, с Червената Шапчица.
- Коя е Светланал?
Викам си, сега ако не ме бият, няма кога друг път. Ама на – изненадки цяла вечер.
Седнах при Лотос, не можем да се наговорим, трябва да се видим на кафе, нали ще се уча да снимам, няма как. Казах ù, че понякога не ù пиша коментар, защото забелязвам, че след мен никой не пише, затова се въздържам, не искам да им спирам коментарите. Харесвам във фотографиите и Шуми и съм му го казвала, но не му пиша, по тая причина. Слагам само анонимни шестици. Нали съм от раздел проза, да не им се пречкам на художниците много-много, че като не разбирам, по-добре да си трая. Аз точно да трая, няма как, ще пиша, да знаете, защото ви харесвам! Срещу мен едно момче със страхотна маска. Нали съм с английско възпитание, питам Дарчето кое е това момче и тя ме представи, друго си е. Момчето зад маската бил самият Арлекин. Мислех да му кажа да си свалим маските, ама не се сетих. Та той беше измайсторил такава маска, че се изреждахме да се снимаме с нея, уникална, пипнах я.
Роберт снима Дечева. Гледам, на снимките над нея има ореол. Питам Роберт, защо така се получава, само нейните снимки, сякаш излъчва сияние.
- Ами зад нея има лампа. Е, не трябваше да питам, тя като седна - видях, ама защо си помислих, че е друго...
Валентино, обкръжен от поетеси, изглеждаше още по-хубав. Подаряваше своя стихосбирка, та и аз получих една. Поседнах до Мия и Нели, която спечели голямата награда. Да ти е честита и после да разказваш за преживяванията си в петзвездния парк-хотел „Пирин”. Дано преживяването да е луксозно!!! С Нина-Ниана не бяхме се виждали отдавна и се радвахме, че ги им тези срещи, за да се видим и наговорим. Нина е много нежен и фин човек, излъчващ нежност. С нея седях на първата си сбирка с откровенци и ми е много скъпа. Пратих усмивка на нежната Веси. Поздравих Белоснежка и нейното, вече наше момче Миро. Идеми се беше издокарала като Джъстин Тимбърлейк, който може много да научи от нея, добре че не ù знае адреса. Аз лично се бях маскирала на жена, мисля, че ми отиваше. Яд ме е, че не се запознах с 670301... Васил Победител си тръгна рано, а този път мислех да седна до него, но другия път, ако ми е писано. Рия, къде ми е Рия, беше ми обещала, че ще дойде. Звъня ù, а тя си била у дома. После аз съм била лъжкиня. Катанеца не спря да снима, нищо ново не ви казвам, знам. До Смешко така и не стигнах, но нищо не е загубил, късметлия е той. Дорето ми направи снимка с доминото, което саморъчно си измайсторих. Елишка отслабнала, но я познах. Маскирала се е на слабичка, не че преди е била дебеланка, но да вземе да спре с тея диети, а да наблегне на... повече положителни емоции като в Панагюрище. Жоро Колев го поздравих като дойдох и го напрегръщах като си тръгвах, за повече нямаше време, докато се обърнах и... Как бързо лети времето, когато ти е хубаво.
На другия ден се събудих с усмивка. Сервираха ми кафето, бъркам в чантата за цигарите и... намирам стихосбирката на Яна Кременска. А, как така, това не е ли чудо?! Обикновено ти бъркат в чантата и ти взимат нещо, а на нашите срещи... Кога, кой, та те снощи двечките – Дарчето и Яна, не можаха да се набъбрят, добре, че успях все пак да разменя наколко думи с тях. Неверояно е това, което ми се случва! Докато си пиех кафето с Валентино, Яна и Ангар, не, не бяха у нас, стихосбирките им само, но беше най-хубавото сутрешно кафе!!! Пренесох се в друг свят, в техния свят, в света на поета, който е тъжен или влюбен, весел или такъв, какъвто е човекът, какъвто е животът, каквито са мечтите, а те са големи! Почувствах се безумно богата, имах нови приятели, които ми подаряваха красота.
След стиховете взех Симона и направихме празник на майка. Отидохме ù на гости. Когато на човек му е хубаво, иска да го сподели. Когато си получил толкова усмивки, искаш да ги раздадеш. Минахме покрай лунапарка,
- Бабо, може ли? - Ех, като ми каже така... Никога не казва искам това или онова, а ме поглежда с тези красиви сини очи, в които виждам своето приказно детство и...
И полетяхме с лебедите в небесата. Умирах от страх, но сама не можех да я пусна и като слизахме, я целунах и ù благодарих, че ме дарява с такива невероятни изживявания. Купихме си захарен памук и се прибрахме премръзнали, усмихнати и лепкащи от сладост. Бях щастлива. Толкова е хубаво, когато има с кого да споделиш радостта!
Весели празници, скъпи мои, и повече вълшебни мигове през новата година!!! Бъдете ми живи и здрави, приятели!!!
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Имам покана да гостувам на приятелка в Лондо и покана за гостуване в Украина. Къде ще ме отвее вятъра още не знам, но за срещата лично ще те уведомя, Ивайло!!! Късметлия си ти, тук сбъдваме желания, считай това за изпълнено!!! Можеш да си пожелаваш вече друго!!! Само да сме живи и здрави!!!
-
Кога ще бъде и къде следващото събиране - трябва да знам по отдалеч...пък щастието може да ме споходи, Светлик!
-
Кадир, сигурно тогава са ти горяли ушите, но поне говорихме само хубави неща за теб, но не помня със сигурност, де!!!
Липсваше ни тая фурия Рия, но пък ни беше хубаво, нали Катанец!!! Нека я е яд, че не дойде, та друг път да не пропуска!!!
Весе, тези срещи са страхотни!!! Радвам се, че се запознахме!!! Наистина се радвам, друго си е на живо да видиш любимите си автори, нали?! Уникално е!
Ивайло, дано!!! Аз ли да идвам до Лондон или ти ще дойдеш на следващата среща на откровенци?!
Марина, просто срещите са такива – интересни и приятни!!!
-
Страшно интересно и приятно!!!
-
Иска ми се да те познавам, както и твоите приятели...Дано, Светли!
-
Току-що слушах на Рия рефрена "Не спирай да обичаш..." и ми стана мъчно, че точно там тя ни липсваше...
-
Ангар, прощавам ти вината, добре е,че не ме сравни със змията!!!
Весела си, как иначе, с толкова много ухажори. Ако закъсаш, викай ме на помощ, знаеш че винаги съм насреща в такива тежки ситуации. Светла съм, не лъжа!!! -
Лажова, знаех си аз, че си ми приятелка! Такава реклама ми направи, че сега не мога да се отърва от ухажори! Ай, сега да помагаш, че то аз че съм фурия - така е, но седмицата има само 7 дни, бе жена!
Дай сега да си ги разделим по братски, щото такава "диета" ми се е опнала, че от секс (пардон - диета) - нищо няма да остане от мен!
)))
За много години, Светланчик! Щастлива и плодородна да е 2010 г.!
Прегръдки!
Весела (съм) -
Не трябва и през ум да ти минава,
че някой може теб да свърже с крава!
Дори това, че те сравних с кошута
(за римата “с ботушки бе обута”),
не е заслуга моя, а вина!
Не си кошута ти, а си сърна! -
Вярвам ти, видях те на живо и гаранция, че можеш...всичко!!! Валентино, радвам се, че се запознахме, влюбих се в твоите стихове!!! Благодаря ти!!!
-
Светланке, НЕПОКОРНА "лудетино"Не съм могъл да и казвам к'во да прави - за малко да ми настинеш в оня студ?! Запомних го да знаеш и следващият път ще ти покажа, че... мога
Кефиш!!!..... -
Мая, благодаря ти за помощта при редактирането, ти си ми съкровище!!!
Нели, какво да пиша за тази червенопола чумичка?! Ти като ме видя, така ми се зарадва, че ми напълни душичката с радост. Няколко дни бях еуфорична, защото ме заредихте с вашата положителна енергия. Колко са хубави тези срещи!!! Благодарна съм, че ви имам!!!
Ивон, бъди щастлива!!!
Петинка, щях да те въртя из дансинга, както в Казанлък и щях да напиша, че хубаво танцуваш!!! И че...Но да дойдеш другия път на срещата, за да разбереш, ясно?!
Ах, мили ми Ангар,
та мене скромността ме украсява,
без нея бих приличала на крава.
Кошута! Колко хубаво звучи!
Дали не само в твоите очи?!
На такива сбирки, аз или залепвам за чашката или не могат да ме отлепят от дансинга, но малко пийнах и малко потанцувах, защото исках с повече хора да се видя и да поговоря. Защото след такива срещи авторите ми стават по-скъпи и по-добре разбирам произведенията им. А това е истинско богатство!!!
Доче, вече искам да има нова среща, за да се запозная с теб!!! Под секрет, ще има и задължително ела, моля те!!!
Крис, заслужава си, повярвай ми!!! Бъди жив и здрав и ела!!!
Нели Христова, весели празници и на теб!!!
Ице, знам и чакам с нетърпение!!! Добре знаеш колко ни е хубаво като се съберем. Забранявам ти да отсъстваш!!!
Ирина, та ти през цялото време беше като на норма с фотоапарата. Добре че успях малко поне да те видя!!! Направо извадих късмет!
Нели Вангелова, благодаря!!! Не мога и малка частица да опиша, това трябва да се преживее, уникални са нашите срещи, живи и здрави, сама ще се убедиш!!!
Хубаво е Вили!!!
Криси, няма да ти се разсърдя, че ме хвалиш, даже обичам понякога. А стихосбирките на Валентино наистина бяха повече, но ги рададох, да не кажа, разграбиха ми ги от ръцете. Ей, наблюдателна си освен, че си хубава!!! Все по нещо научавам за теб и знаеш, че ти се радвам от сърце!!! Хайде да не се караме коя е по-хубава, идва Нова година, но след празниците какво те чака...Само хубави неща!!! Обещавам ти!!!
Нинче, ще опиша в разказ това, за което говорихме на срещата за Рия, за песента й. Нарочно го пропуснах, за да не се повтарям. Благодаря ти за миговете изкарани с теб!!!
Анетче, понякога и три удивителни казват много, когато са истински!!! За тях става въпрос. На живо наистина е друго, но не трябва да съжаляваме, срещи ще има, важното е да има желание и възможност. Благодаря ти и нека всички дечица да са живи и здрави и да ни радват!!!
Весело посрещане на настъпващата Нова Година на Тигъра!!! Дано бъде по-добра и по-щастлива!!! Сложете си червено бельо – бикини, прашки, слипове, каквото и да е, било на богатство, ако така посрещнете Новата година! Но не само по бельо, а защо не?! Нека е по-богата и на приятелства!!! Сложете на празничната маса банкнота и тигърче, за да ви върви. Пожелавам ви го и ви прегръщам силно, силно!!!
-
...а как ми се иска да напиша само три удивителни...
Ей тъй, за да знаеш, че съм била тук.
След като ви видях всички на снимки, чаках с нетърпение да прочета нещо от теб за този фестивал, като си мислех, че тогава ще е все едно съм била там. Да, ама Не! Друго си е живото усещане... и продължавам да съжалявам, че не успях да дойда.
А финала на разказа ти е толкова умиляващо силен, че... Да ви е жива и здрава Симонка!()
Светли празници, Светле и весела нова година! -
Ех, бабо, де всички баби да бяха като теб!!!!!
Светланчик, недей да лъжеш Л(ъ)ажова, прекаляваш! Докога ще ти казвам, че си по-готина! И ти го казвам от сърце, не лицемерно! Излъга и за стихосбирките: от Валентино получи не една, а няколко
Светлина си ти, светлина!!! Как ти лепва името само!!! Ама само малкото
Обичам те, лудетино, веселушке, хроникьорке, аспиринче против болка и тъга...Е, спирам да те хваля, че ще вземеш много да се надуеш
Светли празници, Светлуш, много здраве и веселие за теб и семейството ти!!! Спорна Нова Година!!!
Накрая те прегръщам силно! До следващата среща! -
Знаех, че ще съжелявам, че не дойдох и така стана. Правете по-често
такива срещи, хубаво е хората да се сприятеляват, нали? Wali Виолета
Томова/ -
Светле, ако знаеш как ме е яд, че пак пропуснах купона. Но съм уверена, че рано или късно ще се запознаем. А и ти така образно разказваш, все едно, че бях там. Знам, че не е същото и че това е малка утеха, но да сме живи и здрави, ще се видим някога. Весели празници, Лажова и продължавай да ни радваш! И да ти е жива и здрава Симонка!
-
Съвсем достоверно!!!
Как да не те обича човек!? -
А мен как ме яд, че вече токолкова пропускам...
Ама един ден ще се оправи всичко и ще видиш ти как ще те срещна
-
Заразително настроение!
Весели празници на всички! -
След като прочетох, още повече съжалявам, че не бях там...Но живот и здраве догодина
-
Светлана, много хубаво разказваш, обаче твърде скромно го раздаваш!
За стройната и гъвкава кошута,
с червените ботушчета обута,
която върху дансинга беснее,
а роклята й, алена, пред скута
като вълни от пламъци се вее -
ще кажеш пещ, със вентилатор,
че гори под нея -
ти за това съвсем не споменаваш! -
Сега със сигурност ще си изгриза ушите от яд, че не дойдох!
Не знам как щеше да ме изкоментираш, но съм сигурна в едно - с теб, с вас, щеше да ми е пре-много хубаво!Както винаги де!
Честита Коледа, Светланчик*! -
п.п. Виж - хубаво си ни "изтипосала" всички, в наи-ярката светлина, ама едно не разбирам-имаше една шармантна дама, която ме надминава по усмивките, та за нея нещо,м? Да ти подскажа ли - беше с един червен фустанел,а бе, хубавелячка една такава, за нея ни думичка не си рекла, бива ли?!
Едвам дочаках, Лажова, едвам...
Е, както се вика, Честита Коледа! -
вярно с оригинала
печат
подпис (не се чете)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
