19.09.2006 г., 14:18 ч.

...На В. 

  Проза
1164 0 2

  Виждам те като искрящо злато. Като Слънце в тъмна нощ. Като звезда, повела ме по пътя стръмен, нагоре към по-нов, светъл небосвод.
  За мене - ти си като глътка вино. Като бучка захар в моето кафе. За мене няма по-красиви от твоите очи, от тъмно кадифе.
  До мене - ти си като слънчев лъч, светещ в моя мрачен ден. До мене ти си като нежен бриз, разхлаждащ моето лице.
  Във мене - ти си като усмивка нежна, прогонила тъгата в туй сърце. Като кръвта ми - топъл през вените течеш и нощ, и ден.
  Какъв си ти? Една картина. С кожа като огън и коси от мрака изтъкани. С устни сладки като мед. С ръце топящи, моя лед. Ти си една мечта. Една усмивка във съня.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??