Седми ден безсъние... лекарите казват, че на седмия ден без сън губиш ориентацията си, не знаеш кое е реално и кое не. Аз знам, реалността ме блъска като наковалня без милост и почивка. Теб те няма. Очите ми парят, но умът и душата синхронно кротуват, чакайки момента, когато ще започна да халюцинирам. А аз много успешно халюцинирам. Представям си момента, когато пак ще се върнеш и ще легнеш до мен. Между другото, смених чаршафите, сега са тези с ефектните рози, които ми подари една Коледа... всъщност дори не помня коя от всичките. Помня думите ти, тогава ми каза, че сега си имам собствена градина и аз съм най-красивото цвете в нея. Но забрави да ме предупредиш, че загубата ти ще накара най-красивото цвете просто да увехне. Все така си лежа, защо да ставам... загубих всичко. Воля, мечти, усилията си да бъда човека, който ти ме правеше да бъда. Работата? Тя е просто още една пружинка от матрака. Пропуснах да ти кажа, че матракът също се разпадна и пружините му наскачаха. Като малка армия ...