Любовна история, състояща се само от начало и край.

...

И ето, гушната толкова силно в него, тази прегръдка носеше със себе си хиляди тайни и нашепвания за един друг свят. Нямаше силата да се отдръпне от ръцете му, от топлия му дъх във врата си, от тихия, нежен глас в ушите си. Всичко вътре в нея пламваше отново. Знаеше, че този път може да направи нещо и да промени твърде очевидните факти. Трябваше да го направи, просто този път се нуждаеше от него по толкова по-различен начин. Мислите препускаха бързо из главата ù. Трябваше да го целуне: бърза, семпла целувка, незабелязана, нежна, молеща и прощаваща, и същевременно изпълнена с толкова заряд, че да подпали нечие сърце. И тогава всичко свърши. Задушаващото чувство на вина, преплетено със страх, отново не ù позволи да вземе това, което иска- НЕГО. Жестоката ù съдба я остави да изрече за милионен път 'Благодаря' и да обърне гръб на мечтата си, за да се затвори отново между онези притискащи 4 стени и да съжалява. 
 
... 
 

И ето... последна прегръдка, изпращаща го да си ходи от там, където самата тя го искаше толкова много време. Нещо се беше пречупило, нещо не беше същото както в нейните представи. 'Сигурно реалността' , мислеше си тя, докато прошепваше последно извинение за дълбоката рана, която току-що беше нанесла в гръдния му кош със собствените си думи. За момент помисли как всичко в тоя свят се връща, но не искаше тя да е причината на него да му се върне с пъти по-болезнено. Знаеше, че ще се оправи, въпреки тази прегръдка и го пусна бавно. Опитваше се да се измъкне незабелязано. Много бавно и безболезнено да се изплъзне от ръцете му като парче коприна, като се надяваше, че той скоро ще разбере, че те просто не са били един за друг. И почти беше успяла да избяга, когато той я дръпна обратно за така или иначе заслужената последна целувка. Милиарди спомени се вляха от устните му, за които вече наистина беше прекалено късно. С последен поглед се сбогува и си тръгна... завинаги.