Началото на края и края на началото

Виждал светлина, която никой друг не виждал.
Поглеждайки себе си, виждал един самотен човек.
Явно никой не го е грижа за него. Той си отива.
Никой няма и да разбере. Този човек си няма никого.
Той е като погребан, но още диша.
Няма приятели, които да плачат за него.
Има дом, но този дом е пуст, като душата му.
Светлината ще го отведе там, където винаги си е мечтал.
Остава само това, което е написал след себе си.
Някои ще му казват, че имал дарба, но какъв е смисъла,
ако момчето не е щастливо.
За какво му е проклета дарба, да се отличава и страни от другите ли!?
Това е проклятие и той ще го унищожи,
преди то да е унищожило съвестта, психиката му.
Как да го направи, така че да не го сметнат след това за глупак.
Объркан и изхабен, дълбоко в себе си той е огорчен,
разочарован от тези, които е загубил и от тези, които са му обърнали гръб.
Няма да се спре пред нищо, ще направи всичко възможно,
да не се сблъсква повече с тях, защото от сърцето му не остана нищо.
И той си отива - пуст, тъжен и разочарован.
Започва да си задава въпроса защо е бил роден.
Тогава проклина и този ден.
Навярно се е нуждал е от много малко, за да е щастлив.
Но и това малкото не било писано да бъде с него.
Никой не искал да е с него.
Да чака някой, да го погледне, да чака някой да му подаде ръка -
та това са напразни надежди.
Нямал вяра в нищо, психиката му била на ръба на лудостта.
А той не искал да живее така.
Знаел само, че самотата била винаги с него и той си задавал хиляди въпроси.
Няма обаче, кой да му отговори. За него всичко вече свърши.
Полетя в пространството, вятърът заглуши звука от туптенето на сърцето му.
Няма болка, няма страх, не усети нищо. Това ли беше?
- Да, това беше. Началото на края и краят на началото, което той така и не разбра.

ЧОВЕК СЕ РАЖДА И УМИРА САМ, ОСТАВАТ САМО ЖАЛКИТЕ СЪЖАЛЕНИЯ
НА ДРУГИТЕ ХОРА