Началото на края (ІІ част) Сватбен юбилей
Сватбен юбилей.
На Маруся и Григор им предстоеше да отпразнуват петата годишнина от сватбата.
ДЪРВЕНА – пет години семеен живот – може би най-критичните първи пет години. Обичай е на този ден той и тя да си подаряват дървени предмети.
Повод за равносметка на изминалия съвместен път... „Заедно в мир и сговор, в радости и трудности”, неща, които всеки от тях сега можеше да си припомни, прецени и преосмисли.
Ожениха се само два месеца след запознанството. Родителите на Григор харесаха красивата му невеста. Тя заряза „Техническия”, но записа и успешно завърши икономика.
Прилежна студентка, впечатляваше преподавателите с интереса и желанието да усвои и затвърди преподавания материал. След всяка шестица съпругът ù правеше разкошни подаръци, излизаха в чужбина, не забравяха и близките си приятели. По отношение на облеклото се обличаха с вкус и бяха страхотна двойка.
Къщата беше голяма и масивна, на два етажа.
На първия живееха родителите му, а на втория – двамата младоженци.
Към къщата имаше просторно дворно място за отдих през топлите летни вечери и малък басейн с барбекю.
С уникалната си архитектура сградата беше най-атрактивна в крайдунавския град.
Интелигентността на родителите на съпруга ù, спокойната домашна атмосфера, отношенията на доверие и уважение впечатляваха Маруся, тя искрено се радваше на любовта, с която беше обградена.
И въпреки всички тези факти, състоянието на тревожност постоянно се загнездваше някъде дълбоко в подсъзнанието ù, пускаше корени и оказваше сериозно влияние върху изхабената ù, крехка психика.
Пет години с Григор бяха женени, не беше забременявала и нямаше дете. Не смееше да отвори дума за това пред съпруга си, нямаше с кого да сподели болката си, кошмарите от миналото все по-често я навестяваха. В него ли беше причината, или в нея?
„Бялата стая, абортът, гласът на циганката” понякога я докарваха до състояние на полуда. Маруся живееше в непрекъснат страх Григор да не узнае за нероденото дете, да я разлюби и изостави.
Той пътуваше извън страната, не беше спокойна, жените го харесваха... Определено нямаше причина да се съмнява в него на този етап, но въпреки това страхът я преследваше.
Извадил я беше от калта, беше негова съпруга, а как му се отплащаше тя, не можеше да го направи щастлив баща, срещаше се понякога със Здравко...
В банката, където работеше, се справяше чудесно с работата, но уважението на колегите едва ли можеше да компенсира проблемите в личния ù живот.
За тези пет години прекрасните моменти в живота ù бяха системно помрачавани от Здравковите щуротии. Преживяваше ужасяващи притеснения, свързани с бившия ù приятел. Той посягаше често към чашката, звънеше по телефоните, след като узнаеше за отсъствието на мъжа ù. Заплашваше я, че ако му откаже да се срещнат, ще разкаже всичко за тяхната връзка и нероденото им дете на Григор. Здравият разум ù подсказваше да не се поддава на заплахите му, но въпреки това тя му се подчиняваше и така правеше грешка след грешка.
Григор никога не беше проявявал интерес към предишния ù личен живот, тя също не го питаше за неговите връзки в миналото, избягваше тази тема, след като нещата се бяха подредили така добре... Уравновесен, делови човек, всичко при него предварително беше обмислено и планувано, защитено и застраховано, за разлика от хаоса, в който живееше Здравко...
Дали от страх, или част от нея го искаше, тя беше изневерила на своя съпруг.
”Никакви чувства, та това е само секс”, тя обичаше съпруга си, а той понякога продължително отсъстваше...
Здравко я боготвореше, падаше в краката ù, носеше я на ръце, целуваше я страстно и ненаситно, кълнеше се, че един ден заедно ще остареят. Казваше ù, че се самозалъгва с този „надут пуяк” и че това тяхното никога не е било любов, а фалшива показност за пред хората...
***
На юбилея присъстваха кумовете (изпълнителният директор със съпругата си), колегите на юбилярите, родители и приятели на семейството, роднини...
Мястото – ресторантът на чичото, където се запознаха...
Заведението беше препълнено, други клиенти не се допускаха. Музика, пълни блюда и богато подредени маси, пременени и натруфени жени, мъже и деца, празнуваха сватбения юбилей на станалото известно вече в обществените среди –
семейство Маруся и Григор Григорови.
Един униформен полицай сновеше из заведението, може би следеше за реда и сигурността на хората, но това на никого не беше направило впечатление, освен на булката.
Единствено нейната сигурност беше застрашена, тя го знаеше, но нямаше как да го избегне. Едва ли можеше вече да сложи край на случилото се в досегашния ù живот, а новото начало свързваше единствено и само с раждането на дете в семейството. Готова беше да плати най-високата цена, за да чуе думичката „мамо”.
Следва...
© Димка Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Без думи...
Все по-силно и по-интересно...
Поздравления!!! -
Дани,
Няма безгрешни хора и ти правилно задаваш въпроса - кой каква цена ще заплати за своите грешки? Поздравче и прегръдка!
Веси,
Миналото си е минало, то е част от нас и ние не можем да го заличим, колкото и да искаме да го направим.Ето - ние тук сме заедно, защото имаме еднакви потребности на този етап от живота ни.Можем ли забрави, това което заедно сме съприживявали и сме се подкрепяли.(Жарава)винаги ще стопля душата ми , независимо дали след време общуваме или не във виртуалното пространство.С обич! Дими
Марти,
Благодаря ти мила, радвам се,че е така. Нещо все времето не ми достига,но въпреки това,няма да се разделя с "откровенци"...Поздрави и прегръдка и на теб.
Веси,
Всички сте толкова мили,а аз немога да намеря подходящи думи да изразя чувството, което изпитвам тази сутрин."Положителна емоция" най-простичко казано.Ползотворен ден, много усмивки и сбъднати мечти скъпи приятели! И не забравяйте да се забавлявате в реалния живот... Дими -
Дими, Дими, сега разбирам колко липсваше, мила. Продължавай да пишеш, моля те. Аз харесвам Маруся, колкото и противоречива да е тя.
-
Дими, нямам търпение да прочета продължението! Отново си прекрасна и както винаги ни държиш в неимоверно напрежение. Караш ни да си задаваме хиляди въпроси, които могат да се съберат в един единствен "Ами сега!?" Очаквам със затаен дъх! Поздрав и прегръдки!
-
Дими, какво си намислила? Ноо всеки си плаща грешките, нали? Да видим кому колко! Поздрави, радвам се, че си тук!
-
Благодаря ви от сърце!
Толкова бързо прочетохте и коментирахте. Помагате ми много,за да продължа напред.
Героинята ми е противоречива и затова, очаквайте неочакваното.
Ани, Нели, Сириус Надя, Мими прегръдка за всички. Лека и ползотворна вечер! С обич! Дими -
Ех, Дими, най-после! Липсваха ми твоите герои! Пак се очертава нещо... Чакам с интерес продължението! Поздрави и прегръдки!
-
Поздрав!
-
Началото!!! ...след края би трябвало да е хепиенда тук, но за съжаление краят явно не е настъпил...
-
Еее, най-сетне любимата ми "Маруся" се появи.Тази глупачка защо отново си създава проблеми.Изглежда не може да живее без щуротии. Те затова със Здравко са си лика и прилика.Сега отново въпроси - ще забременее ли Маруся, от кого ще бъде детето, какви ще ги забърка? Толкова ми е интересно, пиши моля те по-бързо. Поздрави Ани
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за хубавите думи.Колко малко ми е необходимо за да бъда щастлива. Пожелавам и на теб подобни чувства. Дими