"Над мен сакати алпинисти напрягат задници. Миризмата е ужасна." /Вячеслав Остър/

        Снощи поетесата Пиетета Хрисантова беше на седмото небе от щастие. Най-неочаквано спечели наградата в конкурса ЕрТато на вестник УейКинт. Самата редакторка, отговаряща за рубриката, си я бе харесала отдавна. Е, то си беше публична тайна, че в този вестник наградите се даваха по втория начин. Но въпреки това Пиетета не можеше да прикрие еуфорията си. Тя отлично знаеше, че най-голяма радост се изпитва винаги при получаване на незаслужена награда. Защото заслужената е свързана с голяма мъка, а то нерядко се налага да минаваш и през походни легла на алпинисти. От онези - сакатите, чиито най-високи върхове са кръстени "Момини гърди". Та в крайна сметка от радостта ти нищичко не остава.  Голготска му работа - разсъждаваше Хрисантова. Който иска нека си получава заслужените награди - игриво и едва забележимо се усмихна тя, защото отлично знаеше, че истински заслужени награди в Бълхария никой досега не е получил. УейКинт даваше сребърна брошка на победителката и 500 лева, както и една значка с лика на главния редактор - леко нахилен и намигащ с дясното око, сякаш казващ с пиянски тик на лицето си - евтино ни се размина и този път, но вие дерзайте за следващия! Да, тя щеше да дерзае. Да дерзае и още как.  Защото още една такава награда я правеше достатъчно известна и първата й стихосбирка ставаше неминуема.  Малко преди това беше спечелила един от т.нар. /гротескно/ международни конкурси, а наградата й я връчи лично Евтин Евтински, нашепвайки на ухото й: Пиетка /така наричаше той галено Хрисантова /, как няма да те наградя, та ти израсна на коленете ми. Евтин се славеше като голям познавач на художествената литература. Но най-много си падаше по леко горчивия Драгиев пелин и по Набоков.  И не защото Набоков бе съставител на чудесни шахматни задачи, а защото пленяваше умовете на романтичните възрастни мъже с прелестни нимфетки. Да си го кажем по Набоковски - лолитки:

https://www.youtube.com/watch?v=o6uYv6_HWS0

Но Пиетета отдавна бе пораснала и прескочила благополучно колянния стадий. И слава богу! Ала покрай Евтински и други от гилдията, беше получила алкохолна абстиненция. Падаше си най-много по Тийчърс и Реми Мартен, а почнеше ли - спирка нямаше. Заораваше яко в дебрите на нощта. Обичайно в някой бар, а после се изтъркалваше с първия срещнат. Обичаше да го прави с непознати и то нестандартно. Така си въобразяваше, че е гъркиня, която с отчаяни мерки удържа своята девственост за голямата си мечта - първата брачна нощ. Но въпреки неистовите усилия бе допуснала три големи провала и личният й гинеколог я предупреди след третото зашиване, че четвърто не може да има. Оттогава го правеше само там, където слънце не огрява, а езикът й напомняше на съвършен миксер за избиване на белтък.

       Пиетета имаше две любими поетеси от световен калибър - Емили Дикинсън и Силвия Плат. И все пак върхът за нея беше именно Силвия Плат, защото се бе самоубила. Обожаваше Плат заради нейната ескравагантност и тайно, в състояние на алкохолно умопомрачение, мечтаеше да завърши живота си като нея. Искам да съм девствена, мъртва и велика - си повтаряше тя, тракайки със зъби от студ, малко преди да започне голямото нощно драйфане. А след него плачеше ли, плачеше, с мисълта, че се разминава с дрийма за най-знаменита поетеса на всички времена. Беше запомнила мисълта на Албер Камю, че самоубийството е най-висшата форма на поетична изява и нямаше никакво намерение да я забравя. Просто я беше взела на въоръжение до смърт. Както и една мисъл на Артюр Рембо - "Приех живота като рана!" Заради тази мисъл му прощаваше  гейските изяви с Пол Верлен. Прощаваше му всичко. И разсъждавайки над тази страховита рана, честичко забравяше за своята междукрачна рана. Но от Пияния му кораб тази рана жадно й напомняше за съществуването си. Затова, след третото шиене, се наложи да стане истинска Ассинянка. Девизът й в тези малки нощни забави беше синхронен с ред от знаменития Вийоновски шедьовър: "От трима майстори добри работят по-добре шестима!"  Да, шестима вършеха идеална работа - наведнъж за цяла една работна седмица. От време на време обичаше да издевателства. Особено над нерези. Скрои голям номер на последния в един нощен локал. Подушила с шестото си чувство къде е уязвимото му място, го накара да се изръси за една тлъста сметка, а когато той я притисна и мъжките му феромони буквално я задушиха, пъхна ловко език в окосменото му ухо и с въртеливо движение му прошепна: Носиш ли презервативи? Стреснат от неочаквания въпрос, той отривисто и първосигнално отговори пагубното не. И тогава Пиетета изригна закачливо, но решително: Жалко, щеше да ме чукаш. C'est fini!

        В този ранен следобяд, първи след награждаването й, Пиетета Хрисантова беше в отвратително настроение. Причините бяха три. Първата, че още не беше изтрезняла напълно от снощния запой. Втората, че току-що бе навършила 31 години, а Силвия Плат се бе самоубила на 30. И третата, че пред адвокатската й кантора се бе натрупала тълпа от недоволни клиенти...