Моето сърце отдавна спря да тупти.Отдавна спря да дарява нуждаещите си клетки с топлата кръв.Отдавна спря да съживява всяка част от тялото ми и отдавна спря просто ДА СЪЩЕСТУВА!Причината?Надеждата.Да..!Не болест,не смрът,а нещо толкова чисто и искренно като надеждата.Но нека ви разкажа как се случи всичко...
Можеби трябва да започна от там ,където сърцето ми за пръв път се почувства истински живо.Причината?Едно нищо и никакво "харесване".Нека да наречем въпросното момче номер 1.Та този номер 1 беше съвсем обикновен,не много красив и дори малко глуповат.Но той даде нещо ,което сърцето никога не забрави-Внимание.То беше като чудодеен елексир като магическа отвара,като вълшебна пръчица,която безмилостно караше сърцето ми да се подчинява и да слугува на своите нужде и желания.Няма смисъл да споменавам,че чувствата не бяха споделени,но надеждата не напусна сърцето.То се чувстваше щастливо,тупкаше учестено винаги щом беше в близост с принца на белия кон,но който даваше ВСИЧКО и получаваше НИ ...