Купонът течеше с пълна сила. Музиката беше толкова оглушителна, че хората вътре, въпреки че крещяха, не се чуваха. Но това нямаше значение - нали се бяха събрали да се забавляват, да танцуват, да разпуснат. Надето тръсна русата си, перфектно изправена коса и се огледа. Къде ли в навалицата беше Нора? Трябваше вече да си тръгват, беше обещала на майка си да се прибере навреме,а тя винаги спазваше обещанията си. Беше ù обещала също да не пие никакъв алкохол, защото излезе с колата. ”Добре, мамо - обещавам - никакъв алкохол!” - беше се усмихнало Надето на притеснената си майка. И без това не обичаше алкохола - изпи две студени коли, забавлявайки се да гледа приятелите си, вече порядъчно подпийнали.
- Нора! Ето те! - Надето дръпна за ръката приятелката си - Трябва да тръгваме, късно е вече.
- Ооо, не, аз оставам с Борката и Ицо, те ще ме закарат - усмихна се дяволито Нора.
- Я стига, та те изпиха по едно кило водка, няма да се качваш при тях!
- Споко бе, брат, може въобще да не стигнем до ...