Нахвърлени мисли
Вчера отново валеше дъжд, а на мен ми се искаше отново да си тук до мен, да те прегърна силно и да ти кажа колко много ми липсваше!
Но теб те няма, надалеч избяга и ме остави сам. Скитам се по света в опит да намеря друга, но едва ли някоя ще може да ме докосва, както ме докосваше ти, да ме целува, така както го правеше ти и да се сгушва в моите ръце, сякаш са най-скришното и сигурно място на света!
За съжаление обаче ти си отиде, защото беше подведена от празните обещания, изречени от фалшивата маска на покварения свят. Заедно с теб си отиде и моята надежда. Може да се чувствам празен, но искам да знаеш, че ще продължа, макар и от време на време да идваш като призрак в моите мисли и да ми напомняш за хубавите времена, които прекарахме, а след като изчезнеш, оставаш минала страница в моя живот, изпълнена с примес от горчив спомен и сладка заблуда.
Уискито отново е моят събрат за нощта, а на мен ми се искаше да усетя не неговата горчивина, а вкусът на твоите устни, впити в моите както вампир отпива сластно от своята жертва, и ароматът на нежната ти коса. В главата ми минават мисли за това къде може да си ти, дали някои груби ръце остават отпечатък върху твоето нежно тяло, дали някой прокарва своите ръце по онази мека вдлъбнатина, която очертава гърба ти, дали целуваш някого така, както целуваше и мен с тези плътни устни с цвят на току-що узряла праскова, която слънчевите лъчи нежно галят.
Всяка вечер проверявам пощата дали случайно няма някое ново писмо от теб, но оставам разочарован и чета старите ни писма, които сме си разменяли, потапяйки се отново в сладката заблуда на отминалото време. Тези хартийки, пропити с най-съкровените ми чувства, които някога съм изпитвал към някоя жена и сега лежат покрити с прах в най-далечния ъгъл на моето сърце. Знам, че за нас няма да има втори шанс, но се надявам някой ден да срещна твоя достойна заместница, която да ми даде всичко това, от което имам нужда, както и ти да получиш това което заслужаваш заедно с някой друг мъж, на някое друго място.
© Константин Велинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви за коментарите, наистина оценявам позитивните и топли думи, които изпращате по мой адрес. Написах го в един труден за мен период, но сега всичко се развива точно както трябва да се развива. Още веднъж благодаря.
-
Нахвърляни мисли...
Хареса ми искреността ти.
Идва от душата, от кратера...
И не слушай съвети - Бог знае кое е най-доброто и щастливото за теб.
Ами ако срещнеш друго момиче, което е хиляди пъти Тя? И хиляди пъти има по-голяма нужда да се сгуши в теб като в единственото най-сигурно място... защото предния Той я е предал?
Нима ще я отминеш???
Не светкавичната подмяна е лекарството, защото от това още повече боли. Остави това на Бог - нека да се оправя сам с надробената Си попара
Усмихни сеее!!! -
Казват - когато една врата се затвори , се отваря друга... или прозорец. Важното е обаче да видим предоставената ни възможност. Най - много е писано и ще се пише за нещастна споделена, изгубена любов, обаче в живота , най-добре е човек да се опита са я "пусне" щом така е решила. тогава ще освободи и себе си от мрачните мисли и бутилките... Може би...
-
Ти си на 20, аз на 46. Пресметни с калкулатор разликата в годините ни и разликата в празните бутилки. Счупените около 40 процента не се броят. Аз още съм нея а ти се замисляш. Каквото и да направи мухата веднъж хванала се в паяжина, всичко ще е за сметка на черният дроб и жлъчката.
А, щом си муха вечно ще си оплетен...Хареса ми , защото е нещо от душа написано, макар на компетентните да не се хареса. -
Не ти завиждам. Ревността разяжда като киселина. И уискито нищо не помага. Единственото лекарство е бърза нова връзка, светкавична.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
