1.04.2022 г., 10:05 ч.

Нахвърляно - разхвърляно 

  Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
917 2 6
1 мин за четене
Зимата си отива, пролетта още я няма Слънцето е като женска усмивка – грее, но не топли…
После ще е лято. И ще се оплакваме от жегата, разбира се.
Затова са четири сезона – вечно да сме недоволни.
Ако пък беше само един…
Какво мърморене щеше да е…
хххх
„Получихме писмо – казва ми позната вестникарка – От понеделник вестниците са с нови цени. Който е бил 1,20 лева става 1,50… Всичко поскъпва…“
Възразявам: „Не е вярно! Човешкият живот отново поевтинява…“
хххх
Пешо – обладател на най-дългите крака. Те са на Мария…
хххх
Народът ни е като метла – отделните клонки се чупят, но заедно с тях може да се мете… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
: ??:??