Срещнали се в книжарницата на един мол пенсионираните полицаи Петров и Станков.
Станков взел една стихосбирка и я запрелиствал.
Петров: Станков, навремето в районното ти пишеше стиховце.
Станков: Ех, хубаво време беше, Петров. Имаше сигурност при соца. А сега...
Петров: Наскоро видях твои стихове публикувани във вестник "Пенсиониран полицай". Защо публикуваш там?
Станков: Първо - главният редактор ми е аверче от онова златно милиционерско време...
Петров: А второ...?
Станков: Второ - така се чувствам най-добрия поет сред полицаите и най-успешния полицай сред поетите...!
© Младен Мисана Всички права запазени