Много липсват, много, особено пред прага на Рождество Христово, Бъдни вечер, много липсват близките и роднините. Един семеен празник без семейството, какво е? Иска ми се точно на тези празници да бъда с близките, да бъдем заедно. Дали имам или нямам намерение да живея в България е друг въпрос. За да избера да не живея, причините са явни. На никой не му е лесно в тази тиранична обстановка, която според мен никога няма да се оправи, само ще се сменя правителството и ще продължават да заблуждават хората. Светлината в тунела е Христос, единствената ни надежда за спасение.

Христос осмисля живота на всеки човек, независимо от положението му, проблемите и здравословното състояние. Христос осмисля моя и твоя живот. В която и да съм точка на света, само Той ме прави щастлива. Извън Бог няма спасение, няма нищо. В неделя, когато ходя на църква, падам на колене като всички други, приемам Тялото и Кръвта Христови – Причастие, и мислено благодаря, благославяйки родителите си, близките, роднините и приятелите си. Какво ли може да се промени в живота ни, ако Господ не го промени? Какво ли може да се случи, ако Господ не го предизвика? Всеки иска и търси промяна към по-добро, но нека поспрем и помислим. Няма време за Господ, нали? Как тогава за всичко друго има? Запомних нещо много ценно „Да си християнин, означава да си разбран“, т.е., да се разбираш с всички. Има много истина в това. Аз мисля, че се разбирам с всички, но понякога те не се разбират с мен или поне такова чувство имам.

Вече не се тревожа за нищо, защото видях, че няма смисъл. С или без тревоги нищо не може да се промени. Пея си песните в хора, ходя на концерти, които изнасяме два-три пъти в месеца. Правя разни храни – мексикански, индийски, американски и английски. Общо взето работя за хляба и зрелището, като древната поговорка, която гласи, че на народа му трябва хляб и зрелище. Работиш ли за тези двете, винаги ще има пари. Повече спокойствие ни трябва, сили, красота и свежест в рутинното ежедневие. Да посрещнем Рождество Христово с отворени към Бога сърца. Да се родим отново за добродетелите. Това е вечен живот - вяра и добри дела. Те ни правят това, което Господ иска да бъдем, а то е най-доброто!