Еуфорията и глъча притихнаха като в космическа тишина. На тяхно място през дима, които като чели беше спрял на стоп кадър си направи пролука паниката в чистата и форма. Ако не по лицата, то в очите на няколкото души лежащи на пода, можеше да се види без съмнение, че тя е тук и обгръща всичко с черния си плащ.
- Всички на земята, това е обир. Силният и необуздан глас премина звуковата бариера на песента от радиото и отекна във всички уши наоколо.
Да обереш бар с рязана двуцевка и шлифер по обяд в най-горещият ден от годината, трябва или здравата да си се нагърмял или да си луд по природа, но в каквато ментално физическа безизходица да си винаги има някои, които в този момент е по-зле от теб, а какви са шансовете той да е сега в бара с теб.
Мъжът с тютюневата карирана риза дори не направи опит да се завърти и да види за какво е цялата тази врява, просто надигна шишето с бира и отпи в този момент усети дуло опряно в тила си.
- На земята нещастник, глух ли си или какво… Със същото спокойствие като досега остави бирата на бара и се пресегна за кутията с цигарите като същевременно издирваше огънчето с другата ръка. Извади цигара и я запали.
- Давай парите или ще… беше прекъснат от тънка струя дим в лицето съпътстваща с монотонен глас.
- Имам пет лева, два купона и билет от лотарията и мисля да изпия още една бира, така че нямам нищо за теб.
Обирджията се пресегна към портмонето на бара, но мъжът пред него го изпревари като си прибра собствеността в джоба на ризата си.
Видимо раздразнен човека с маската погледна часовника на ръката, мина зад бара и насочи пушката срещу бармана.
- Отваряй касата и без номера. Младежът се изправи треперейки и отвори касата. Маскираният го преджоби взе му портмонето и телефона, след което го бутна на пода и започна да прибира парите от каста в черен плик, потта от маската капеше по банкнотите. След като изпразни каста отиде при сепаретата и пребърка всички останали хора, които не помърдаха през цялото време. На излизане погледна към човека на бара с присвити очи и усмивка скрита зад маската и се изпари през топлината нахълтваща в помещението. Мъжът с тютюневата риза тъкмо угасваше фаса в пепелника, когато барманът се изправи. Очите им се срещнаха за миг. След това човека с ризата извади петте лева от портмонето остави ги на бара и каза:
- Още една бира. Барманът остави слушалката на стационарния телефон, отвори бира и му я подаде с думите:
- Тази е от заведението.