генек (Георги Коновски)
1882 13656
24.05.2022 г., 11:08 ч.

Най-хубавият 24 май /из "Ранни мемоари"/ 

  Проза » Други
323 3 9
1 мин за четене

И, тъй като пиша всичко това около 24 май, ще разкажа за най-хубавия си празник.

Не, не този, когато минах с табелата на училището.

Не и тези, когато се снимах с ленти „Отличник“.

Не и дните, когато всички се събирахме на село.

А 24 май 1976 година.

Тогава трябваше да тръгнем от Театъра на армията, да заобиколим и се включим в колоната на определеното място.

В 9 часа бяхме пред театъра. След половин час заваля. Порой.

Към 10 се обадиха, че манифестацията се отменя.

В 10 часа дъждът спря. Минута по-късно слънцето изгря — златно, бодро, весело.

Но — манифестацията е отменена…

Тръгнахме да се прибираме и гледаме — народът се излива като порой на площада. Минават по пътя, махат на околните с цветя, пеят „Върви, народе възродени“.

На трибуната — никой. Пък и не поглеждахме натам.

Истинска народна манифестация.

В чест на Светите братя Кирил и Методий, а не на някакви си човечета, турили се на всеобщо обозрение.

И след толкова години си мисля със светло чувство за този ден. За него, за хората, за нас…

 

Честит празник!!!

 

https://chitanka.info/book/9619-ranni-memoari

 

http://lib.rus.ec/b/692404/read#t98

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Елке, Дочке!
  • Честичко валеше... И онези, които носеха плакати ги използваха като чадъри.
  • Честит празник, Георги! Нека този най-български ден ни носи много усмивки, любов и вдъхновение!
  • Благодаря, Деа, Надя!
  • Спомени...
  • Спомени...
    Обичам 24 май. За мен е най-българският празник. Манифестацията, която си описал - такава трябваше да е...
  • Ох, благодаря Генек,... но , няма ни трубуна, ни празнично облечени хора,...добре, че е слънчево
  • Благодаря, Петре!
    Е, можеш да отиваш на трибуната вече... Време ни е!
  • Навя ме на спомени,...Тайно завиждах на чичковците и лелките дето ръкомахаха отгоре,...но издебвах когато манифестацията и еуфорията премине, качвах се на трибуната, ръкомахах , макар отдолу да нямаше никой. Даже и охраната не ме гонеше, ... дали си мислеха, че на това дете му има нещо
Предложения
: ??:??