Доктор Минев се прибра от поредното си посещение в болницата, където 20 годишната му дъщеря лежеше в кома.
Доскоро животът му беше спокоен, добре и приятно организиран. Доскоро…
Влезе тихо, за да не го чуе съпругата му и отново да го обсипе с безкрайните си въпроси, на които нямаше отговор. Вмъкна се на пръсти в кабинета си. Включи малката лампа и лицето му изплува върху кристалното огледало, видя го почерняло и увиснало. В очите му се гърчеха гняв и отвращение. Доскоро, да доскоро никой не можеше да предположи, че е мъж на 64 години. Бе стегнат, свеж и усмихнат до нощта в която се обадиха, че дъщеря му е жестоко пребита и изнасилена. Вече повече от месец се давеше в блатото на собствената злоба, която по принцип изсипваше върху всеки дръзнал да наруши спокойствието или плановете му за деня. Сега злобата, заседнала в гърлото му бе концентрирана върху неизвестните извършители.
До онази тъмна нощ считаше живота си подреден по най- добрия за него начин. Той бе заможен реститут, известен г ...