Какво беше това чудо, каква беше тая орисия, какво беше това, с което Всевишният им отвръщаше, Райна не можеше да си обясни. Умът ù не го побираше. Цял живот с брат си Дельо на мравките път правеха, отеснелите си дрехи раздаваха на хората, на просяците последните си стотинки в ръцете слагаха, бащиния си дом с голям двор на бедно ромско семейство оставиха, ей тъй на – да се грижат за него, само тока и водата да си плащат, а то – неприятности, след неприятности... О, от циганите не се оплакваха, нямаха и причина, че свестни и работливи излязоха, а дворът цъфна като градина. Дори кладенеца прочистиха и с вода се напълни, след петгодишно затлачване. Освен това издействаха от кмета да постави стълб с улично осветление пред тъмния двор… Ама, на - злобата, завистта, алчността, безочието и наглостта на селяните край нямаха! Започнаха подмятанията и обидите:
- Ей, мангал! Какво правиш в чуждата къща, бе?
- Аха!... Пуснали са те стопаните!... Тия да не са луди, бре?
- Ааа, не! Не можем да ти изо ...