Накъде отива света

15.08.2015 г., 19:38 ч.

Проза

523 0 1

1 мин за четене

Хората имат повече от това, което им е необходимо, изхвърлят неща, които другите използват като средство за оцеляване. Хoрата предпочитат лесния начин, прекия път към успеха, но той често се оказва грешен. Предпочитат да гледат новини вместо да ги създават. Гледат повече екрана на някаква джобна технология вместо заобикалящата ги среда. Проклинат съдбата си. Оплакват се от обстоятелствата, но не осъзнават, че това е единственото нещо, което имат и не могат да ги променят, освен ако не променят себе си. Предпочитат кутия цигари пред плодове. Пият повече алкохол, отколкото вода. Купуват лъскави неща, но нямат пари за спортния център. Прекарват повече време на дивана, отколкото на пътеката. Любовта се купува, щастието се търгува, сексът е бизнес, зад всеки ъгъл мирише на чалга, трагедията завладя медиите и хората се пристрастиха към всичко това. Инернет е новата реалност. Безизразни зомбита се разхождат по улиците със слушалки в ушите. Да си хомо е нормално. А когато кажеш обратното, те заклеймяват. Жените се обличат развратно заради мъже, които се правят, че им харесва, само за да ги вкарат в леглото. Хората вярват в секти на "духовни лидери", но не и в религията си. Думите на Исус звучат все по убедително "Отче, прости им, защото не знаят какво правят"!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

iren5 (Ирен)

2015-08-16T17:56:11+03:00

Накъде отива светът?/Между другото да вметна, че светът е подлогв изречението и е редно да се членува с пълен член/ Но да се върнем на въпроса. Аз не знам отговора. Знам, че светът се променя и се е променял винаги. Че винаги "старото" поколение е критикувало младите. Че винаги е има възрастови различия. Дали ми харесва всичко, което е край мен? Не, не всичко ми харесва. Но мисля, че винаги е имало от всичко. Никога хората не са били всичките добродетелни или всички развратни. Всички щедри или всички алчни. Всички милостиви или всички жестоки. Свят, като цвят. От кое ще има край нас повече зависи от това какво привличаме, какво отразяваме, върху какво се фокусираме.
"Оплакват се от обстоятелствата, но не осъзнават, че това е единственото нещо, което имат и не могат да ги променят, освен ако не променят себе си." - тъй де, да не оплакваме, да не съдим, а да променяме себе си, а с това и обстоятелствата и собствения свят.
" Когато някой ми каже: "Абе, няма вече добри хора", това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така"
Джоко Росич