Нали съм герой?!    

Синус от алфа върху 2 било равно на корен квадратен от 1 минус косинус от алфа, цялото разделено на 2. Ако се чудите какво е това – не мога да ви отговоря. Стоя оня ден на чина, първи учебен час, правя контролно по математика, така де по тригонометрия. Пиша аз, гледам с едното око какво преписвам на листа, пък с другото – да не дойде госпожата и да ме хване с пищов. Малко хартиено листче с размери 4 на 5 сантиметра. Сложил съм си го на коляното и гледам внимателно формулата да не изтърва някой ъгъл или функция. 1, 2 …3 и 4 наум равно на косинус от 0 градуса, което е равно на 1. Уау! Една задача реших! Че аз съм гений бе! Вече и задачи по математика мога да решавам! Йес! Вързах тройката! Ама по-добре четворка...
Така… Първа задача съм решил, я да видим втора. Ммм, това е по трудничко: „Опростете израза”. Такааа. 1 минус тангенс от алфа върху котангенс от 45 градуса плюс тангенс от алфа върху две. Тава пък какво е? Я да видим в пищова. Тъй. Котангенс от 45 градуса е единица. Така. Сбор на тригонометрични функции на прав ъгъл (в триъгълник май) Да, ама не ще, не излиза!
„Госпожо, може ли за малко?”
„Да!”
„Това тук как ще стане?”
”Еее, ти пък още малко цялата задача ще искаш да ти реша!”
Оооф, добре ме овика, да се маха вече! Ще си я реша сам!
Ами не я реших, провери ми го за 2 минути, то не беше нещо дълго, ами… 3 имам, уж учих, ама така и съм научил…
     Какво имаме после? Ау, биология!
„Ивайло, вземи да я научиш тая полова система, ще ти трябва някога!”. Оуу, госпожо, не думайте… Гледам как половината клас записват новия бисер на госпожата и се кискат от смях. После случайно, госпожата си опуска химикалката и си навежда да я вземе. Хоп! В същия момент влиза директорът. Госпожата се е навела, като масивните й части са се изпречили точно пред вратата, където е застанал директорът, който вероятно е дошъл на проверка. Всички мълчат, а „Шефът” почервенява. Госпожата все още не го вижда, защото търси химикалката си, и вероятно не е чула влизането му, заради изобилието от смях на новия й бисер.
Намери я най-после. „Аа, Тодоров…” – време беше да го види. Ситуацията е придружена отново със силен смях, от страна на учениците. Хайде бе, нищо не е станало! „Абе, ученици, защо не казвате, че е влязъл директорът, ами аз не съм го чула… бла, бла… бла… бла… Ивайло, тройка!... да си учил!
„Ама госпожо, учих по математика, контролно правихме…” – Да, бе все едно я интересува… „Ееех, айде ще я поправя някак си тая тройка, сефте!”
    Физика. „Ох, тук поне вече имам оценка и няма да ме пипа.”
„Седми номер кой е?” Тук вече отдъхвам, че не съм аз, и се изтягам, готов за кратък сън…” Оф, не, не, обърках се… шести номер, …” Еее, защо все аз?! „Госпожо, нали имам оценка?” „Ти имаш, ама, ти е ред, хайде излизай!” „О, госпожо, пишете ми две, нищо не знам” …Бла, бла… Еее, пак три изкарах, добре че ми се паднаха формули, които знам. Тъй. Ооо, не запазва планът и урока… „Атомите се движат бързо, тъй както вие бързата да излезете да пушите по един тютюн навън, а после да мине и да изкупите сандвичите, така че за госпожата да няма…”
Ще ме извинявате много, ама аз не пуша, и ям банички…
    Качвам се по стъпалата за английски…
„Auckland is the largest city in New Zealand and it has a population of under…” Е, тва вече мога да го преведа. Вдигам ръка и госпожата ме изкарва на дъската да го запиша.
„Я като си на дъската, да те изпитам поне, ти си учил, както виждам…”
„Оооо, нееее, пак ли?!”
„Среден” Супер няма що…
Мисля да не влизам в останалите часове! Че ще взема да изкарам тройка и по литература и после да се чудя какво да правя!
Идва Мимито от съседния клас: „Ще правите писмено по литература…” Честито, деца… Абе, ще успея да препиша оттук-оттам от някой план, пък и тези въпроси ни ги даде предния път за домашно и са ми уж верни…
След две минути идва класната: „Ще губите литература…”- не можа да се доискаже, защото крясъци на доволни ученици я прекъснаха…
     Тъй! Ами това е общо взето за днес… четири тройки! Спокойно, ще ги оправиш…
Да видим само как да кажа на тати…
 Абе, айде бе, ще ги оправя, голяма работа, другия път ще уча… Случват се и такива неща! Нали са казали, че войник без въшки и ученик без двойки не може! Еее, какво се притеснявам, аз да не съм двойкаджия?! Нали имам тройки?! Все ще ги поправя някак си, нали съм ученик? …а учениците са герои, ту падат, ту стават, ама се справят някак си, нали? (е, освен ако не ги скъсат на изпит…) … Така си е, хайде , че заминавам да уча за полова система, че ще ми трябва някога, пък дано вържа 4…