Ти си продължение на дясната ми ръка! Тази, която слагам на сърцето си, когато то говори! Тази, с която рисувам и пиша.
Ти си моята страст и посока, може би книга с истории през пролетта.
Ти си това-онова, което ме кара да искам, да уча, да прегръщам съдбата.
Ти си детето в жената.
Ти си моята сродна душа и слънце усмихнато през деня.
Ти си съдбата.
Той е продължение на мисълта ми със слова на ангели!
Той е топло пухено облаче в главата ми.
Той е този, с когото ще вярвам и ще творя.
Той е жената в детето.
Той е този, с когото ще светя по пътя си.
Той е хармонията в яркостта на цветовете. ...