На Мишо Ганев

В една голяма страна, в една по-малка долина, на една още по-малка поляна, в изключително малка дупка живееше Червей. Мазен и гаден, но галантен джентълмен. Неговата цел бяха жените. Обичаше Червейки. Въобразяваше си, че и те го обичат.

Първата му приятелка беше светлорозова, с прозрачна кожа. Страхотна. Нея я смачка кола. После беше с друга Червейка. Почти черна и много дълга. Нея я стъпка някакъв човешки крак. По неговите изчисления, вероятно четиридесет и трети номер.

Сегашната му приятелка нямаше равна на себе си. Беше по-мазна и по-гадна от самия него. Изключително изобретателна. Падаше си по изкуството. Беше яла какво ли не - и Пикасо, и Моне... но най-вкусни бяха картините с ябълкови дървета.

Та тя го накара да стане художник. Позираше му всеки ден, а той все се заплесваше по преминаващи дами. Усещаше ги по миризмата. Това накара приятелката да вземе решение. Той трябваше да я нарисува като ябълково дърво. Райско. С ореол над главата. Червеят се съгласи. Хвана се. Започна да рисува. Тогава се появи Другата. Съвсем според уговорката. И имаше най-дългите мигли на света. Толкова дълги, че нищо друго не се виждаше. Просто мигли. Дяволски кокетни мигли. Полюшваха се в такт с дишането, Вдишай - издишай, вдишай - издишай...

Червеят не издържа и хукна след нея. Това се очакваше. Беше решил да се отдаде на удоволствието.

Приятелката им съдействаше. Според плана. Повя им с клоните, които си беше прикачила. И за да засвидетелства любовта си към него, им подари ябълка. Огромна, червена и вкусна. С неподозирани възможности.

Червеят и Другата се бяха задълбочили над премигването. Видяха устата късно. Ябълката имаше уста. С остри бели зъбки. Тя захапа Другата. Започна да я поглъща. Червеят се стъписа. Досега не беше виждал изядена Червейка. Сплескана или смачкана - да, но чак пък изядена...

Донесе си стол. Седна до ябълката. Да наблюдава по-добре. Това не влизаше в уговорката с Приятелката.

Кой пък спазва днес уговорките?...

Другата реши да не се предава. Започна да се бори и накрая се показа победоносно на върха на ябълката. Червеят изръкопляска.

Приятелката записа резултата - 1:0 в полза на Другата.

Точно тогава резултатът се изравни. Другата беше забравила за онази способност на своя вид, да се възстановява. Ябълката наистина се забавляваше. Отхапваше от края на Другата и изплюваше навън малки парченца. Те веднага се превръщаха в Червейки с още по-големи мигли. И хукваха към Червея. Една, две... пет... На десетата той се отказа. Плъзна се към шосето. Търсеше някой да го смачка.

От другата бяха останали само миглите. Ябълката глътна и тях и си отдъхна. Сега щеше да си получи хонорара. Стига да намереше от кого...

Защото приятелката отдавна се беше завряла в една дупка. Сега разсъждаваше над онази част от световната гадория, която никога не е била сътворена...

Жалко, а щеше да бъде толкова забавно!