На Мишо Ганев
Напразни усилия 4
(Край)
В една голяма страна, в една по-малка долина, на една още по-малка поляна, в изключително малка дупка живееше Червей. Мазен и гаден, но галантен джентълмен. Неговата цел бяха жените. Обичаше Червейки. Въобразяваше си, че и те го обичат.
Първата му приятелка беше светлорозова, с прозрачна кожа. Страхотна. Нея я смачка кола. После беше с друга Червейка. Почти черна и много дълга. Нея я стъпка някакъв човешки крак. По неговите изчисления, вероятно четиридесет и трети номер.
Сегашната му приятелка нямаше равна на себе си. Беше по-мазна и по-гадна от самия него. Изключително изобретателна. Падаше си по изкуството. Беше яла какво ли не - и Пикасо, и Моне... но най-вкусни бяха картините с ябълкови дървета.
Та тя го накара да стане художник. Позираше му всеки ден, а той все се заплесваше по преминаващи дами. Усещаше ги по миризмата. Това накара приятелката да вземе решение. Той трябваше да я нарисува като ябълково дърво. Райско. С ореол над главата. Черве ...